"Изчезна напрежението и притеснението от евентуалното допускане на грешка при спазването на режима. Да внимаваш какво ядеш, какво пиеш, кога си лягаш". Това е първото нещо, за което се сеща Станислав Стоянов, когато го питам какво се е променило от момента, в който каза "край". Отговорът му говори сам по себе си, що за футболист бе той. Нереален професионалист, на фона на кючеците, алкохола и Златките в родния футбол. Навярно и за това привържениците на "Тича" го обожават, а агитката му скандира името. За 13 години в Черно море, Стоянов се превърна в символ на вярност, коректност и отдаденост. Като че ли играч от малко по-различно време, когато не всичко във футбола се мереше с пари.
За времето от 1999 г. насам, той неведнъж и два пъти отказа далеч по-изгодни от финансова гледна точка оферти от Кипър, Турция и Гърция. За да остане верен на моряците. "Всеки човек сам избира пътят, по който да върви и ценностната система, която да следва. Аз толкова съм привързан към Варна, че не мога да я оставя. За мен това е най-добрият град за живеене. Може да звучи налудничаво, но е точно така. И досега, всеки път като ми се наложи да напусна града, ми става кофти. Явно така съм устроен, не знам. На друго място обаче, едва ли бих могъл да живея", споделя с усмивка Стоянов. По думите му, най-голямата причина за това е факта, че в морската столица среща голямата си любов – приятелката му Звезда. Другата е уважението и обичта от страна на привържениците. "Мисля, че сега е моментът да им благодаря. И когато играех силно, и когато нямах ден, те винаги бяха зад мен. Това е трудно обяснимо, трябва да се изпита. Как си го обяснявам – не знам. Може да не съм бил кой знае какъв футболист, но винаги съм се старал да дам всичко от себе си. Да изцедя 100% от силите си, нито за миг да не се скатавам. За мен това е най-важно във футбола", казва още 35-годишният, вече бивш играч.
За всичкото това време, прекарано в Черно море, той съжалява за едно единствено нещо – липсата на трофей. "Два пъти играхме финал за купата, пък можеше и шампиони да станем. Ако през 2003 г. не се бе случило това с Илия Павлов вярвам, че онзи отбор имаше всички шансове да бъде първенец. Бяха събрани много силни футболисти, балансиран състав с изграден стил", казва Стънката. И пожелава на доскорошните си съотборници успехи занапред. "Наближава 100-годишнината на клуба. Черно море и Варна заслужават една титла. Искрено го желая на момчетата, а пък аз ще бъда на трибуните като фен и ще им се радвам", отсича той.
Макар вече да не е част от отбора, няма никакво намерение да се отделя от клуба. Причината е естествена – годините са го направили върл привърженик на Черно море. Още докато беше в тима като футболист Стоянов искрено преживяваше всеки успех и всяко поражение. Твърди, че края на кариерата му по никакъв начин няма да промени това. "За толкова много години не успях да притръпна към загубите, едва ли сега ще се случи. Такъв съм си, много страдам при поражение. Подсещаш ме за загубите от Монтана и Калиакра с 0:4 през миналия сезон. Може ли такъв срам да се забрави? Подобни моменти бяха най-трудни по време на кариерата ми, както и смяната на треньор. Винаги бях потиснат, когато даден наставник напускаше", разкрива Станислав. За 13 години на "Тича" той работи под ръководството на общо 9 треньори и бе съотборник с над 150 играчи. Не се замеси в нито един скандал и не влезе в нито един конфликт. "Най-много ще ми липсват емоциите. Преди, по време на мач. Чувството, което те завладява при победа. Тези, които са играли футбол, най-добре ще ме разберат. Моментът, в който съм се чувствал по най-уникалния начин бе в 80-ата минута на гостуването ни на Щутгарт. Когато погледнах към таблото, където пишеше 0:2 за Черно море. В този момент тръпката бе неописуема, виждах се в групите на Купата на УЕФА", разказва 35-годишният ветеран и бърза да допълни - "колко смесени чувства имаше тогава. За някакви си 8 минути триумфът премина в ярост от пропуснатия шанс да запишем имената си със златни букви в историята на клуба".
Стоянов сменя рязко настроението си, когато го връщам към решението му да свали завинаги бутонките. "Отдавна бях решил Черно море да бъде последният отбор в кариерата ми. Няма смисъл да отида някъде в "Б" група и 3-4 години да заемам мястото на някое младо момче, което тепърва ще се развива във футбола. Редно ми се струва последният ми мач да е на "Тича". Може след 2, 3 или 5 месеца да ми мине през главата, че рано съм се отказал, но сега мисля, че това е точния момент. А щом съм казал "край", значи връщане назад няма", заявява също Стънката.
Сега пред него предстои ново предизвикателство – да учи подрастващите в школата на Черно море на футбол. "Най-важното, което трябва да научат е да бъдат сериозни и да се раздават в тренировките и мачовете. Вътрешно да са убедени, че дават всичко от себе си. И да са коректни както към съотборници, така и към противници. Винаги съм се стремял към това по време на кариерата си", казва в заключение Станислав Стоянов.
На 16-о място е във вечната ранглиста на моряците
212 мача и 8 гола има Станислав Стоянов в "А" група за Черно море, което го нарежда на 16 място по участия във вечната ранглиста на моряците. Освен това на сметката му са още 28 мача с 2 гола със зелено-бялата фланелка в "Б" група. Със срещите, които е изиграл за Купата на България и в евротурнирите, то участията му за Черно море набъбват на 270. Има също 97 мача и 7 гола в "А" група за Добруджа.
Стоянов дебютира за Черно море на 7 август 1999 г. при успех с 1:0 над Локомотив Пловдив и изигра последният си мач на 10 септември 2011 г. при загуба с 0:1 от Литекс. Първият си гол пък бележи при поражение с 1:3 от Видима-Раковски на 18 септември 1999 г.
Източник: Йордан Фотев, в-к "Тема Спорт"