Миро Градинаров е единственият българин, който се подвизава в японския елитен волейбол към днешна дата. Бившият играч на Черно море БАСК се представя повече от добре, като за по-бързата адаптация му помагат още шармантната му половинка Диляна и наследникът му Никола. В следващите редове самият Миро ще Ви разкаже за живота, целите и желанията си в страната на Изгряващото слънце.
- Да започнем с въпроса как се стигна до трансфера ти в Токио?- Обади ми се мениджър от Япония, който ме познава още откогато бях в младежкия национален отбор. Започнахме преговори през месец март на 2011, докато играех в Тунис. През май подписах подписах с настоящия ми клуб "Токио газ".
- Какви са условията на подготовка в Япония? Как протичат заниманията ви?- Подготовката беше много дълга. Започнахме още в началото на септември и приключихме през декември. Тук се
набляга много на изометрични упражнения, много защита, а една тренировка продължава от 4 до 6 часа. В Токио се тренира по веднъж, заради мащабите на града. Имахме три мини лагера по една седмица, в които тренирахме двуразово.
- Какви са впечатленията ти от клуба? Има ли други чужденци и с кои се разбираш най-добре?- Работи се много професионално във всяка фаза от организацията, а и момчетата са на ниво. Повечето състезатели са млади и всеки тренира на високи обороти. В Япония във всеки отбор има по един чужденец. Комуникацията ми със съотборниците ми е малко трудна, защото повечето не говорят английски. Двама от тях обаче владеят английски и и ми помагат много в общуването с останалите. Не по-малко важно е, че и треньорът ми говори английски и се разбираме перфектно.
- Какви са впечатленията ти от самия град? Все пак там живеят близо 30 млн. души...- Токио е най-големият град в света и отначало ми беше трудно да се придвижвам до залата. Живея на един час път с метро от нея. Сега това вече не ми прави впечатление. Посетих много забележителности, въпреки малкото свободно време, най-голямо впечатление ми направи ,че японците са копирали доста забележителности от други големи градове по света - телевизионната кула например е подобна на Айфеловата кула в Париж, също така има малко копие на статуята на свободата като тази в Ню Йорк и други.
- С какво те изненада Япония? Как се чувствате ти и семейството ти там?- Впечатлен съм от чистотата и от това, че трябва да се събувам на входа на залата. Веднъж месечно с отбора имаме еко-ден и почистваме в района около залата. Това не е трудна работа защото е чисто навсякъде.
Семейството ми с нетърпение чака почивния ми ден, който го запълваме с разходки по забелижителностите на Токио. Синът ми Никола беше най-щастлив от срещата си с Мики Маус в Дисниленд.
- Мислиш ли да продължиш да се състезаваш в японски отбор и какви варианти имаш?- Силно се надявам да имам силни изяви в първенството, за да продължа договора си и за догодина. Тук е добро място за развитието ми като волейболист, а и животът е много спокоен.
- Какво е нивото на волейбола, ако можеш да го сравниш със страните, в които си играл?- Мисля,че след Италия това е най-силното първенство, в което съм играл. J-лигата е съставена от 8 отбора, от които всеки може да победи всеки. Волейболът тук е на високо ниво.
- Има ли юношески отбори? - Не тук играчите се подбират от университетите, подобно на САЩ. Имат много силно студентско първенство.
- Има ли база за сравнение между българския и японския волейбол? - Не ми е приятно да го кажа, но нивото на волейбола тук е с пъти по-високо от родното първенство.
- Изрядни ли са японците в плащанията и преследването на предварително зададените цели? - Това е една изключително стриктна нация - точни са във всяко отношение - време , пари и цели.
- Какво е отношението на японците към теб?- Обръща ми се много внимание, както от играчите и треньора, така и от феновете на клуба.
- Между другото Радо Стойчев знае ли че си в Япония? - Не знам, но предполагам, че е информиран.
- Имате ли индивидуални награди в отбора? - Борим се на три фронта - Купа на императира, която играхме финал, J-лигата и купата на Япония за които имаме допълнително възнаграждение при добро класиране. Моят отбор за първи път в историята си игра финал. Надявам се това да се повтори още два пъти.
- Култура на японците е твърде различна от нашата сподели нещо за манталитета на домакините? - Много съм изненадан от културата на феновете. Те се отнасят с уважение винаги и към двата отбора. На полуфинала за купата на императора след победата ни с 3:2 над "Торей", феновете на изгубилия отбор се обърнаха към нашите привърженици и пяха за нашия отбор и ни аплодираха.
- Допада ли ти местната кухня?- В началото не харесвах много от местните гозби, но сега вече си имам и любими ястия. Едното, от тях е ламен - това е като супа, в която има спагети, месо, царевица, спанак, бамбук, яйце, и др.
- Как се забавлявате там?- Моето забавление е да се разхождам със семейството ми в почивния ми ден. Тук хората наблягат повече на работата и по-малко на забавленията.
Източник: Калоян Златков, Диляна Петрова, ОЛЕ-БГ