Стефан Найденов: Срам ме е да дойда на стадиона, направих го от уважение към Спартак

Легендарният играч на Спартак Стефан Найденов се завърна на Коритото. Лидерът във вечната листа на голмайсторите на соколите не бе стъпвал на стадион Спартак от близо 2 години насам. Специално за спортния сайт на Варна www.ole-bg.com Доктора, както е известен сред запалянковците, говори за това, което е видял в мача срещу Ботев, и, разбира се, се върна в славните години от историята на варненския клуб. Найденов има 193 мача с екипа на соколите, в които е отбелязал 56 гола.

Калоян Златков, Александър Дечев

- Отдавна не сме те виждали на стадион Спартак?

- Да, вече близо 2 години ме нямаше във Варна. Като гледам мача с Ботев, разочаровам се. Спартак е в криза, това е ясно. Трябва да се вземат нови играчи. нищо не видях, особено през първото полувреме. Няма нито едно двойно подаване, нито някаква идея в атака. Дано отборът остане в групата, иначе лошо. Да не говорим, че и програмата е много тежка. Отборът гостува в Бургас, после идва ЦСКА. Това са доста тежки мачове.
- Преди началото на мача беше с други двама големи играчи в историята на Спартак като Живко Господинов и Пламен Гетов?
- Да, разбира се. Видяхме се. Припомнихме си някои моменти от това, което е било.
- Какво по-точно?
- Тогава бяха други времена. Имаше големи футболисти. Сред тях бяха Иван Петров, Джанито, лека му пръст. Това бяха велики играчи. Сега няма нищо. В момента няма изпълнители. Предполагам, че борбата за оцеляване в елита ще бъде много, много трудна. Уважавам Спартак и стискам палци да успеят.
- От кои мачове имаш най-добри спомени?
- О, много са. Може би това беше единият сблъсък с Черно море. Бихме ги с 2 мои гола, ама и много набързо им ги вкарах. Общо имам 12 в сметката си срещу моряците. Друг мач е срещу благоевградския Пирин. Тогава им направих хеттрик. Тогава трябваше да победим задължително и ги оправих и тях.
- Нещо да кажеш за Живко Господинов, с когото играхте по едно и също време?
- Живко беше голям играч. Иван Петров също. Имаше и един, Дамаджанката му викахме, който също знаеше за какво става въпрос. Изобщо времената бяха други. На терена се разбирахме с поглед и изнасяхме спектакли. Няма какво да гледам сега. Мислих и да не идвам, ама си викам - чакай все пак да дойда и да се убедя сам за какво става въпрос.
- Как се озова в Спартак от Монтана?
- Поканиха ме за първия мач и дойдох. Нямаше трансфери в онези години. Иван Вуцов ме взе през 1982 г. И пристигнах. Първият ми мач беше на Юрий Гагарин срещу Черно море. Тогава обаче имаше големи футболисти и в Черно море - Марата, Манолков. Ставаха невероятни мачове.
- За бронзовите медали, които ви бяха отнети и след 16 години върнати, какви спомени имаш?
- Абе, българска работа. Станахме си трети, а от футболния съюз ни ощетиха. Добре поне, че макар и след 16 години справедливостта възтържествува. България си е България.
- Какво е мнението ти за сегашния български футбол?
- Гледам, че играчи няма. Слаби отбори обаче колкото искаш.
- Тотално ли е изгубен блясъкът от мачовете по твое време и сега?
- Да, абсолютно. Няма хора на стадиона. Навремето играехме пред 30 000 зрители. Сега виждате какво е. Мен ме е срам да дойда, направих го само от уважение към Спартак.
- С какво се занимаваш сега?
- С нищо. Пенсионирах се. Доведох едно футболистче от Севлиево тук. Ако в Спартак не го искат, ще го дам на Черно море или на Девня при Румен Димов.

Източник: www.ole-bg.com