© Varna24.bg

Най-резултатните защитници - Куман, Пасарела, Йеро.... и българинът Божил Колев. Как ви звучи това, г-н Колев?
- Няма футболист, който да не се радва на подобно постижение. Приятно ми е, когато ме слагат редом до такива известни футболисти от цял свят. Това е едно голямо признание за годините, в които съм играл. 

Как се вкарват 74 гола от защитник?
- Обичах да се включвам в атака и тези попадения са плод на това. Никога не бях статичен. Огромна роля обаче имаха партньорите, с които бях на терена. Те създаваха необходимата предпоставка, за да вкарам аз. Тогава играта бе съвсем друга. Разчиташе се на персонални пазачи. Срещу ЦСКА противниковите защитници трябваше да пазят футболисти като Якимов, Жеков, Марашлиев и за мен оставяха празни пространства. Когато ми се отдаваше възможност, гледах да не я пропускам.

Да разбирам, че имаше разнообразие при головете ви?
- Да, според ситуацията. Даже имам един хеттрик за ЦСКА срещу Сливен в София. Губехме с 0:2 и с три мои гола обърнахме резултата. Попаденията вкарах от дузпа, от пряк свободен удар и с глава след центриране.

Помните ли първия си гол?
- (Смее се.) Няма как да го забравя - 17 август 1967 г. Беше още в дебютния ми двубой в А група с Черно море срещу ЦСКА. Играех стопер редом до Янко Атанасов. Беше една отбита топка извън наказателното поле, посрещнах я и с левия крак я вкарах на Станчо Бончев (б.а. - вратар на ЦСКА тогава).

А кое е попадението, което никога няма да забравите?
- Мога да посоча двете срещу Панатинайкос с ЦСКА в трите двубоя, които изиграхме с гърците в КЕШ, единия го преигравахме. Няма да забравя и головете за националния срещу Северна Ирландия, срещу Унгария. Унгарците ги бихме с 3:0 на "Васил Левски", а бяха много силен отбор. Ако не се лъжа, това бе първата ни победа над тях.

Връщайки се назад в годините има ли нещо, което да ви човърка винаги, като се сетите за него. Нещо, за което да съжалявате в кариерата си?
- Съжалявам единствено за това, че през 1975 не станах Футболист на годината. До тогава вестник "Старт" определяше най-добрия футболист в първенството, който респективно ставаше и Футболист на годината. Аз спечелих наградата с много точки пред втория. Тогава обаче, в края на годината, решиха да има различна класация за Футболист на годината и определиха друг за №1 (б.а. - Кирил Ивков). В крайна сметка това един път в живота се случва и за това най-много съжалявам. 

Със сигурност е имало не малко европейски отбори, които са ви желаели в редиците си?
- Още докато играех в юношите на Черно море, дойде първото предложение. Бяхме на турне в Германия и завършихме 1:1 с Борусия Мьонхенгладбах. Аз бях капитан на отбора и след мача стана ясно, че немците ме искат, но просто беше невъзможно да се случи. След това, докато бях в ЦСКА, знам, че е имало желание от Сарагоса да ме вземат. Бенфика също са питали за мен. Нормално е да съжалявам, но такива бяха годините.

Следите ли какво се случва сега във футбола ни?
- Гледам главно по телевизията мачовете. На стадиона почти не ходя от няколко години. 

Как намирате нивото в А група?
- Радващото е, че се появяват нови отбори, които повишават конкуренцията. Много приятно съм изненадан от Лудогорец. Собствениците, братя Домусчиеви, са създали много добра организация, на европейско ниво. И то в град, който досега не е имал успехи, а и отборът не бе участвал никога в А група. За кратък период направиха нещо уникално. Играят и най-добрия футбол. Хубаво е да има повече отбори като Лудогорец, Литекс, сега и Ботев, които да бъдат конкуренция на ЦСКА и Левски. Ако се появят още 3-4 такива отбора, и първенството ще стане изключително интересно, а и по-качествено. 

Харесва ли ви футболът, който играе ЦСКА?
- Откровено казано, не е това, което трябва да бъде. За мен е ненормално всяка година да сменят по 7-8 футболисти. Те не могат да си научат имената. Напоследък и треньорските смени зачестиха, което също не е добре. Надявам се да стопят разликата от първите.

Одобрявате ли назначението на Георги Иванов-Гонзо за треньор на родния ви Черно море?
- Щом така е преценило ръководството, аз нищо не мога да кажа. Не е етично да коментирам колегите си. Като футболист Гонзо беше много добър. Като треньор тепърва ще показва качества. Всеки млад треньор тръгва от нулата. Нужно е време да поработи, да се докаже. 

С какво се занимавате в момента?
- От скоро тренирам отбора на Медицинския университет във Варна. Ректорът, проф. д-р Красимир Иванов, ме покани и аз приех, защото е много сериозен човек с амбиции. Има за цел да възроди студентския спорт. Обмисляме впоследствие да се включим в окръжните групи.

Защо за толкова дълго време се отделихте от футбола?
- Такава бе ситуацията, че не исках да напускам Варна или пък да ходя в чужбина. Исках да бъда покрай семейството си. Като футболист много пътувах напред-назад, сега не исках да се разделям с близките си хора. През тези години имах оферти от чужбина, но едно напускане на страната е свързано с много неща. Затова тук, във Варна, ще помагам.