Скандалното решение на БФ по ветроходство да спре от състезания Ирина Константинова буквално и преносно реже клона, на който стои българският спорт. Опитът за елиминиране на най-добрата ни ветроходка е безумен, но не мина и олимпийката стартира на регатата в Палма де Майорка Принцеса София.
За това, какъв състезател се опитва да провали централата нека да "дадем думата" на самата Ирина Константинова: Родена съм на 10 юли 1976 г. в София. Родителите ми Емил и Виолета Константинови, инженери по професия, са запалени спортисти. От малка ме насърчават да се занимавам с редица спортове: алпийски ски, плуване, хандбал и тенис. Когато на 7-годишна възраст откривам ветроходството под ръководството на баща ми, двукратен републикански шампион по уиндсърф, това става моя предпочитан спорт. Летните ваканции прекарвам с
родителите си на къмпинг Арапя (Бургаска област), където не излизам от водата, упражнявайки любимия си спорт.
На 11-годишна възраст съм включена в детския отбор към ЦСЯК и започвам да се състезавам. Успехите ми не закъсняват: печеля редица състезания в категорията си, както и цяла верига от такива, наречена ИНКОМС. Едва 13-годишна се явявам на републиканското на къмпинг Каваците, където печеля I място за жени. Това класиране ми осигурява правото да представям България на Балканско първенство, където печеля и първата си титла на 14-годишна възраст.
На 16-годишна възраст съм приета като състезател в СК Лазур (Варна). Благодарение на клуба продължавам развитието си като състезател. Под ръководството на старши треньор Христо Топалов продължавам подготовката си и печеля всички регати на територията на България, в които съм участвала, всички републикански първенства за последните 18 г. при жените, а в общото класиране с мъжете винаги съм сред първите трима състезатели. Паралелно със спорта кандидатствам, уча и завършвам немската гимназия в София.
През 1995 г. за първи път участвам на голямо международно състезание - световното в Порт Елизабет, Южна Африка. Трудностите за работа върху набелязаните проблеми са свързани преди всичко с липсата на спаринг партньори на българска територия, с които да мога да работя. В края на 1999 г. БФ по ветроходство взе решение да ме подкрепи финансово, за да мога да се боря за Олимпийска квота. През месец февруари 2000 г. на световното в Мар дел Плата (Аржентина) печеля квотата. Участвам в Сидни, което е първото представяне на българския вероходен спорт в олимпиада. По този случай съм номинирана и наградена със Златния глобус Кор Кароли за най-добър български ветроходец за 2000 г.
Като студентка в Лесотехническия университет в София (специалност Интериор и дизайн на мебели) продължавам подготовката си за следващата олимпиада Атина 2004. Дипломирам се с "Отличен" (5,50) през 2003 г. въпреки усилената предолимпийска подготовка и натоварения състезателен график.
Участието ми в Атина 2004 завършва с класиране, което по мое мнение е доста под възможностите ми. Като причини мога да посоча наличието на претренираност, недостатъчно добро планиране на пика на спортната ми форма и технически пропуски.
След Атина желанието ми за прогрес в моя спорт не намалява. Правя запитване и със съгласието на БФ
В заминавам да тренирам във Франция. Съвместните тренировки с едни от най-добрите състезатели: Фаустин Мерет (златна медалистка от Атина 2004) и Жулиен Бонтон - двукратен световен и европейски шампион (мой съпруг от 2006 г.) дават своите резултати: 2005 г. печеля европейска титла на Рейсборд, 5-о място на първото международно състезание в новия клас RS:X (след Атина), 15-о място на световното в Кадис, Испания и 12-о (9-о по нации) на олимпийския тест в Китай през 2006 г. Специализирам Яхтен дизайн и архитектура в университета на Нант и през 2006 г. се дипломирам.
За 2006 и 2007 г. съм включена към програмата на ДАМС за олимпийска подготовка на I ниво. Има проблеми, поради факта че новото ръководство на БФВ губи лиценза си и той бива възстановен едва през месец май 2007 г. Принудена съм да самофинансирам подготовката, както и участието в състезания, хонорари, треньорско ръководство... Всичко това съчетавам с 8-часов работен ден и тренировъчна дейност (по професия съм дизайнер-архитект). Въпреки трудностите, успявам да спечеля трета олимпийска квота за България на световното в Каскайс (Португалия), класирайки се първа българка, изпреварвайки със 7 места другата наша сърфистка.
В момента продължавам подготовката си за Пекин. Отново със собствени средства, поради факта че БФВ не изплаща преведените от ДАМС средства за олимпийска подготовка. Участвах на световното в Нова Зеландия благодарение на частичната финансова помощ от Лазур поради решението на БФВ да не се изпраща женски отбор. В момента отново не получавам никаква финансова или каквато и да е било друга помощ от страна на федерацията, на последното си заседание (8 март) дори ми спряха състезателните права "за неявяване".
Източник: Борис Проданов, в. "Черно море"