Галин Герчев е първият човек във Варна, който започва да тунингова джипове за офроуд състезания. Самият той се пуска в почти всеки кръг от надпреварите, като на последния старт във Варна зае изключително престижното второ място. 42-годишният управител на фирма DEATHWALKER Tuning e семеен, с дъщеря на 10 г.- Как се запали по този спорт?- Честно казано, се запалих покрай първата си кола, която беше "Трабант".
- Какво общо има "Трабант" с офроуд?- Водеща сила беше и любовта ми към природата. Винаги съм искал да съм сред природата. Наличието на някакъв джип ти помага да стигнеш до места, до които малцина могат да отидат. Трабанта го карах като джип и мечтаех да си купя сериозен автомобил. Събрах пари и си купих джип. Гледах списания и започнах да подготвям джиповете. В началото нивото бе много ниско, защото нищо не знаехме. Така се стигна до състезанията. Информацията беше от руското списание "Клуб 4х4". Всяка събота и неделя бяхме в гората. Поръчвахме лебедки от Дубай, гуми от други държави. Аз съм първият човек във Варна, който започна да тунингова джипове. Да ъпгрейдвам автомобилите. Със смяната на колите стигнахме до положението да видите как изглежда сега колата ми. Това е прототип, вече не може да се говори за мар
ка. Направена е на базата на "Тойота Ландкруизър" 70-а серия, с безнинов двигател 2,5 литра. По мотора не сме правили нищо. Затова второто място на последното състезание е изключително задоволително, тъй като се състезавахме с двигатели на Мерцедес по 5,5 литра. Имаше едно специално за Париж-Дакар подготвено "Паджеро". Успехът ми се дължи на това, че имах балансирано каране с умерено темпо. С навигатора ми стартираме с изречението: "Пазим себе си, пазим колата" и оттам нататък каквото стане. Винаги се кара на 80 процента, защото ако си на 100, може да ти изиграе лоша шега.
- На какъв терен обичаш да караш най-много?- Определено на пясък съм може би най-добрият в България.
Това е спорт, който ако искаш да го практикуваш, трябва да разполагаш с много голям финансов ресурс. Ние имаме ядове по отношение на спонсори. Няма такива и я караме на мускули. Например само джипът в момента е на стойност около 50 000 лв. Фирмата ми вкарва материали за тунинговане на джипове. Елементарен тунинг на автомобил започва от 10 000 лв. Тойотата си я купих за 9000 лв. Разходите обаче са свързани с маслата, горивата. Ако моята кола в градски условия гори 16 на 100 бензин, на състезание съм стигал до 60 на 100 разход. Отделно такси, хотели, транспортни разходи и най-сериозното перо е, когато започне да се чупи колата. Един колега например стигна до разходи 30 000 - 40 000 лв. само за един сезон, без да включваме ремонтите. Трябва да има спонсори. Офроудът трябва да се постави на малко по-различно ниво от това, което е в момента.
- Как протичат самите състезания?- Имам забележки в това отношение. В България се набляга на бързината и състезанията се превръщат в ралита. Понякога имам чувството, че ако дойде едно "Субару 4х4", ще ни бие всичките, защото не може да правиш състезания на някои терени. Сещаш се за Париж-Дакар, но това не е офроуд, а рали. Когато едно състезание е по-бързо, печелят парите. Не може "Сузуки Самурай" да се бори с "Мерцедес G-класа IMG". Думите ми се доказаха на последното състезание. Аз бях с един от най-слабите двигатели, но съм втори, защото всички очакваха да е слънчево. Но няма трасе за офроуд 150 км и когато завали големият дъжд, се виждат големите карачи. Защо? Защото не могат да вкарат кал, а само могат да натискат педала докрай.
- Съпругата ти Елиза как приема доста сериозните разходи по това твое хоби? - Елиза приема добре хобито ми, защото е достатъчно интелигентен човек и знае, че всеки един мъж има някакво забавление. Ако му го отнемеш, го смачкваш като човек. Трябва да имаш някакво занимание, да се чувстваш жив. Наложи се да направя хобито си и бизнес. Естествено, има много лишения.
- Разкажи ми за някой екстремен момент от състезанията?- Изцепките не стават на състезания. Фрапиращите моменти са по време на разходки в гората. На състезание пазиш себе си и колата и не предприемаш излишни рискове. На разходка ще си пробвам колата, защото не гоня време.
- Обръщал ли си се?- Да, неотдавна на разходка се преобърнах 3 пъти по дължина на автомобила. С колегата ми Павел пробвахме дали може да изкачим един баир. Тествахме автомобила, но се оказа, че последните 2 метра са отвес. Благодарение на това, че бяхме с 4-точкови колани и подходящи седалки, се разминахме без нито една драскотина. По колата имаше потрошени неща. Чудя се как съм карал през годините без предпазни средства.
- Какво зависи от Павел?- О, много неща. Работим заедно, приятел ми е извън работния процес. Има богат опит и се справяме. През годините покрай мен се пръкнаха доста офроудъри, които с лека ръка предриемат излишни рискове. Дано няма смъртен случай. В Румъния при недостатъчно внимание двама загинаха заради недостатъчна защита на автомобила. Съветът ми към хората с джипове е - това че
са с такива автомобили не означава, че имат средство да стигнат до края на света. Хората с леки автомобили не закъсват в кал. Закъсват хората с джиповете. Има една руска поговорка: "Колкото по-добър е джипът, толкова по-далеч ходиш да търсиш трактор!" Офроудът носи голяма радост и адреналин. Бъдете изключително внимателни, защото освен това този спорт може да донесе и много тъга.
- Какви успехи имаш?- Не обичам да се хваля с първи и втори места. Във всички състезания съм бил в първата осмица и това е най-големият ми успех.
- Как виждаш бъдещето на офроуда в България?- Малко съм песимист по отношение на някои работи и ми е малко неясно бъдещето. Оказа се, че на Балканите и дори в Европа сме водеща сила. Това го доказа участието на мои колеги в чужди състезания, където спечелиха първи места. На Балканите категорично сме най-добрите. Въпросът е бъдещето на офроуда да не зависи от малко хора, които диктуват нещата и ги диктуват от позиция, в която да нямат конкуренция. Има си 3 различни дисциплини, които трябва да се спазват. Мисля, че трябва да се учим от руснаците и австралийците, които са водещи сили в света. Неприятно ми е, когато ме отъждествяват с бракониери и ловци. Всеки полицай ме мисли за такъв, виждайки джипа ми. Не съм бил ловец, не съм сега и няма да стана. Обичам природата и искам тя да бъде опазена. Не си хвърляйте боклуците в гората, защото няма кой да ги изчисти.
Съотборникът Герчев Павел Димов: Колкото по-счупена е колата, толкова по-добреГалин не може да се справи сам с поддръжката на джипа. В екипа му работи и Павел Димов, който също е бивш участник в състезания. Само на 28 години, Павел вече е на много високо ниво при тунинговането на автомобилите. "Аз съм основният пържолояд в отбора (б.а. - смее се). Сериозно, спортът ни е доста труден за практикуване от гледна точка на финансите. След състезание Геро се връща с кола в трагично състояние, но я оправяме. Но се справя. Колкото по-счупена е колата, толкова по-добре. Това означава, че е давал газ. Иначе се запалих отдавна. Първият ми автомобил бе джип и се започна. Навремето и аз участвах по състезания, но вече е нещо нормално. Като всеки млад мъж иска да се изявява като състезател. Неизбежно е. Един иска да е космонавт, а друг състезател. Професията ни е доста рискова, но пък е тясно свързана и с личния живот. При мен се получава, че работата и почивката ми са едно и също. Превърнахме хобито си в професия. Мисля, че нашият автомобил е доста конкурентен. Геро кара добре, навигаторът му Благой също се справя добре. Необходими са ни сериозни сносори. Ако намерим такива, ще хванем всяка подхвърлена ни ръкавица", коментира той.
Източник: Калоян Златков