© Internet

Прикачено Ви изпращаме файл в който може да прочетете позицията на феновете на Локомотив Пловдив. Това не е позицията на фенклуба като официален орган, а това което мислят хората, които подкрепят отбора. Изготвена е от всички хора, които милеят за отбора и чувстват приятели неговите фенове.

Преценката дали да го публикувате е Ваша!

Желаем Ви успех!

Феновете на Локомотив Пловдив

На 17.05.2008 се случи нещо, което отприщи невиждана за българските условия кампания, обвиняваща и охулваща действията на група младежи, по време на среща от вътрешното ни, футболно първенство. Ролята на съдник бе изиграна от различни по своят характер и обществена изява фигури, започвайки от Министър Председателя, Министъра на Вътрешните работи и се стигне до последният дописник в регионалните издания на Югозападна България. Подобна бърза и бурна реакция при хората идва само ако са застрашени живота, здравето и благосъстоянието им или просто казано, от страх.

Уплахата, оказа се, идва от граждани на България, със средна възраст по-малка от 19 години, жители на Пловдив, привърженици на един футболен клуб. Обвинени са в нарочно организирано хвърляне на предмети и самоделни бомби по група привърженици на ЦСКА, кротко наблюдаващи на градския стадион в Сандански двубоя между „червените" и местния Вихрен. Тези момчета извършиха нещо осъдително, лошо, което автоматически призова доброто, да влезе в борба със злото и да помогне на справедливостта да възстържествува. Знамето на добротата първо бе развято от съдници, набързо забравили за свинщините на „техни момчета" само седмица преди това, отново на футболна среща. После веднага бе поето от други уплашени „герои", чието бивше вече политическо и оперативно ръководство днес виждаме уличено в престъпления.

С неочаквана бързина, готовност да се включат проявиха и „добрите хора" от Българския Футболен Съюз, чрез своите първи радетели за ред и законност по стадионите на България. Съд и прокуратора от Сандански и Благоевград подмина „жриците на любовта" наредени като дроздове по „магистралата" между двата града, безбройните случаи на трафик на хора и наркотици в региона описани в нашата, гръцката и всякаква международна преса и с настървение захапа случая. Местната полиция с гордост показва подутите от бой лица на арестуваните, окичена до зъби с новата си екипировка за борба с масовите безредици. Така разбира тя справедливостта. Нямаше да разберем „как добрия убива змея" ако в разказването не се бяха включили най-добрите и безукорни разказвачи на приказки за събуждане, като господата Бареков, Коритаров, целият екип на националната телевизия и цялото останало журналистическо войнство.

Никой друг не се уплаши и никой друг не надигна глас, освен увластените в държавата ни и разбира се, преките „жертви". Последните са в кавички, защото при цялата олелия не видяхме и един пострадал. Значи физическите последствия нямат никакво значение в случая.. Защо тогава властта се уплаши и от какво? Това ли са най-големите застрашители на националната сигурност и това ли е най-голямата язва на обществото? Може ли някой управляващ да отговари и ако „Да!", то „Защо?"? В противен случай има много лесен извод. За всеки е ясно, че това са най-обикновени, млади момчета, от обикновени семейства, на обикновени жители на страната. Като привърженици на футбола, те вече са виждали безнаказани убийства на президенти; всяка седмица са по порутените стадиони; постоянно са свидетели на далавери и машинации в любимият им спорт; търпят циничното отношение на всякакъв род ръководства, в това число и на полиция; слушат всевъзможни епитети и обиди.