© Bulphoto | | Георги Илиев започна ударно във втора дивизия на Китай. Халфът игра силно в първите четири мача на Шъдзяджуан Йонгчанг, в които отборът записа три победи и една загуба и е втори в класирането с 9 точки, една по-малко от лидера Хунан. Варненецът вече три месеца е в най-многолюдната държава на света и в ексклузивно интервю за "Народно дело" разкрива своите впечатления.- Георги, целта ви е да влезете в първата шестица, но след силния старт възможно ли е да гоните и елитна промоция? - Не, не мисля. Макар че 7-8 отбора са равностойни и всеки един от тях може да завърши на първо и второ място. Тази година шефовете ще са доволни, ако сме в топ 6 и към това се стремим.
- Сработи ли се вече със съотборниците си? - С всеки изминал мач синхронът между нас става все по-добър, което е радващо.
- Ясен Петров ти е дал пълна свобода на действие зад централния нападател, а доколкото разбирам, изпълняваш и всички статични положения. - Така е. Вкарах две дузпи, но при фауловете засега нямам късмет. Първият излезе в аут, а след втория топката рикошира в стената и вратарят я изби. Надявам се третият да влезе.
- Как се разбираш с другите двама чужденци? - В прекрасни отношения съм с бразилците - централен защитник и нападател, който е играл и в Португалия. Много добри футболисти са, общувам с тях на испански и английски.
- Какъв футбол се играе в китайската втора дивизия? - Предимно силов. Повечето отбори се затварят отзад и гледат да не получат гол, а напред каквото стане.
- Как се приспособяваш към подобен стил, след като винаги си залагал на техника и импровизация? - Свиква се, а и нищо не мога да променя, след като не зависи от мен. Имам двугодишен договор и искам да съм полезен на отбора.
- Как свирят съдиите? - Не е за приказване. Страшно неадекватни са. Особено в последния ни мач - такова рязане не съм виждал.
- Напредваш ли с китайския език? - Сложно е. Научих много думи, но трудно съставям изречения. Разчитам на български преводач, който обаче е по-близо до треньорите. С китайските ми съиграчи се разбирам с жестове, с конфигурации на пръстите на ръцете, малко и на английски. Забавно е.
- Колко души гледат домакинските ви мачове? - На първия дойдоха 15 000, а на втория и третия имаше по 10 000 - 11 000. Иначе стадионът е красив - с капацитет за 40 000 зрители и перфектно тревно покритие. Не така стоят нещата с помощните терени, единият от които е изкуствен. И двата са в лошо състояние. Проблемът обаче е решен, защото вече е готова новата база на клуба и тази седмица започваме да тренираме на нея.
- Къде си настанен и какво правиш в свободното си време? - Всички живеем в хотел, но не е скучно. Има огромен търговски център, ресторанти, кафенета, като малко градче е. Когато не тренирам, се разхождам в комплекса, а чрез интернет поддържам връзка с близките и приятелите.
- Впечатленията ти от град Шъдзяджуан? - Имам чувство, че е по-голям от България. Така че още не съм видял всичко забележително в него. Но е добре устроен, със стилна архитектура и ултрамодерни сгради, с търговски комплекси, широки булеварди и паркове за развлечения.
- Чуваш ли се с някого от Черно море? - Разбира се. Говоря редовно с бивши мои колеги. Радвам се, че се представят на ниво в топ 7, което за мен не е изненада предвид постигнатото през есента. Жалко че в последния мач на "Герена" не са дали явна дузпа за нас, иначе нямаше да изгубим.
- Могат ли "моряците" да се преборят за четвъртото място? - Защо не? Силите в седмицата са изравнени. Не виждам някой да превъзхожда Черно море. Може би само Лудогорец е над другите, но това е вече трета година. Само че нашите резултати срещу шампионите този сезон са положителни и очаквам да ги продължим и в неделя на "Тича".
- Планираш ли да вземеш семейството си в Китай? - Да. След като голямата ми дъщеря завърши учебната година в края на май, ще дойдат заедно с другата щерка и съпругата ми.
- Кога да те очакваме във Варна? - Най-рано през юли. Тогава предстои пауза в първенството и ако е възможно, ще се прибера за малко. |