Авторът се е опитал да поправи несправедливото отношение към съдиите, за които през годините няма достатъчно литература, с изключение на книгите "Футболното съдийство в България" на Димитър Цанев и "История на футболното съдийство във Великотърновска област" на Георги Шопов.
В "Реферите - без тях не може!" са представени съдии, ръководили мачове в държавните ни първенства от 1924-та до 31 октомври 2014 г. включително. Николай Райков не изразява никакво предпочитание и не дава предимство на този или на онзи, не оценява и не степенува заслугите им, не налага свое мнение, а се осланя само на фактите.
"В книгата "Реферите - без тях не може!" са пропуснати някои имена главно от първата половина на миналия век. Това не омаловажава нейната, без да преувеличавам, енциклопедична стойност, тъй като авторът ни завещава истинско писмено богатство от историята на българското футболно съдийство", пише за четивото редакторът Силвестър Милчев.
В книгата е описан мач от 19 юли 1924 г., когато за първи път във финали на държавното първенство прозвучава съдийската свирка, в случая на Никола Досев. Двубоят е между "Левски" (Дупница) и "Орел" (Враца). Пише и за първия мач, излъчен по телевизията - "Славия" - ЦДНА (0:0), ръководен от Стефан Костадинов.
От книгата ще разберем още, че България има цели 11 двойки бащи и синове в съдийството. Към четивото има изключително сериозен интерес от футболната общественост у нас.
Николай Райков е посветил книгата на покойната си съпруга.
| | |||||||||||||||||