Играе като халф в Светкавица и Локомотив Горна Оряховица.
"Центърът се измени. Футболът от една интересна игра, нещо, което наистина съм го правил с чисто сърце, изведнъж го замени нещо ново, и по-важно, и по-смислено", казва днес младият духовник.
От футбола до монашеството процесът е дълъг, споделя йеродяконът. Стигнал е до светата обител без конкретно събитие в живота си: "Монашеството, това е път, който Господ ти избира. Така че, не знам що се случи тъй при мен, имах сили, тръгнах по този път, и съм много радостен и щастлив".
Споделя, че футболът не му липсва. "Няма никаква пречка спортът с вярата. Въпросът е, че ние, българският народ, обичаме спорта, съдействаме му, наблюдаваме го, но сме забравили вярата".
Далеч от футболния терен, ежедневието на Прокопий минава в молитви към Господ и четене. Монахът сам се грижи за китния манастир "Св. Марина", сгушен между две села във Варненско. Мястото стотици години е притегателна сила за местните хора заради хубавата природа и изворът, сега превърнат в аязмо.
"Когато Господ е с теб, ти не може да си самотен. Самотата идва, когато в душата започнат такива мисли, такива набези от дявола. Ти може да си сред хиляди хора и да си самотен. Може да си сам в гората и да си най-радостен", категоричен е йеродякон Прокопий.
Източник: bTV
| | |||||||||||||||||