Историята за стадиона, който досега трябваше няколко пъти да бъде построен, официално започва през 2005 г. Тогава се създава акционерното дружество "Спортен комплекс Варна" с капитал от 34.5 млн. лв. В него местната община притежава дял 35 %, участвайки с апортирани терени с обща площ 136 дка, а другите 65 % са за компанията "Химимпорт". Тя се ангажира да финансира строителството на новия стадион за 30 000 зрители, който трябва да прилича на този в Кьолн. Фирмата, която е проектирала съоръжението в Германия, е наета и в началото на 2007 г. официално е представен проектът й, чиято реализация тогава се изчислява на 30 млн. евро. През есента предстоят местни избори и по време на предизборната кампания кметът Кирил Йорданов, председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов и изпълнителният директор на "Химимпорт" Марин Митев правят първа копка, като прогнозната цена вече е 55 млн. евро.
В следващите месеци старият стадион е напълно разрушен, а строителството на новия така и не започва. Първият обявен срок за завършването му е 2009 г., но малко след първата копка е удължен до 2011 г., а инвестициите вече се изчисляват на 80 млн. евро. Междувременно започва световната икономическа криза и настъпва промяна в плановете. През 2011 г. отново предстоят местни избори, а те не могат да минат без темата за стадион "Варна". По покана на кандидата за четвърти кметски мандат Кирил Йорданов Марин Митев обяснява забавянето с кризата и поставя нов краен срок - лятото на 2013 г. Цената вече е 100 млн. евро, въпреки че първоначалния проект се преработва и от него отпада заложеното строителството на спортни зали, кооперации и търговски центрове. Изпълнителният директор на "Химимпорт" отчита, че вложената от компанията сума възлиза на 26.5 млн. лв.
Година по-късно в медийно интервю Марин Митев заявява, че още се работи по новия проект, според който капацитетът ще бъде намален до 25 000 места, а строителството ще започне преди лятото на 2013 г. Поредният срок отново е пропуснат, а в изпратена справка до Общинския съвет от "Химимпорт" отчитат, че са изразходвали 17.2 млн.лв. Общинските съветници няколко пъти канят Марин Митев, за да чуят лично от него какво ще е бъдещето за стадиона, но ангажименти му пречат да уважи поканите им, последната от която е през април 2014 г.
Вместо местните парламентаристи намеренията на компанията за бъдещето на стадиона чуват привържениците на "Черно море". На среща с тях в края на миналата година мажоритарният собственик на клуба предоставя "цялата информация за инвестициите, които ръководството е вляло и продължава да влива в АД-то за стадион "Варна", съобщава сайтът на клуба, без да изпада в повече подробности.
Сред организаторите на протеста за нов стадион стоят няколко души, обясни пред Дарик Пламен Дочев, който е един от администраторите на страницата във "Фейсбук". Той категорично отхвърля твърденията, че предстоящият митинг преследва политически цели.
"Искаме да знаем какво се случва и ще има ли изобщо стадион, защото от 5-6 години там не е забит един пирон - няма машини, няма нищо. Няколко пъти сме искали информация, но Община Варна се държи като говорител на инвеститора - вижте какво, той сега инвеститорът няма пари. След като има учредителен договор и общината влиза с земя, инвеститорът се задължава да влезе с 30 млн. лв. Влязъл ли е с тези пари, защото ако не е влязъл, с какво тогава е обезпечил участието си. Ако е влязъл с тези 30 млн. лв., 17 млн. лв са изхарчени - защо не се работи тогава. Привърженици сме на "Черно море" и уважаваме собствениците, че дават пари за отбора, но това е съвсем друга тема. Темата сега е стадион "Варна" и защо той не се случва. Ние не сме против този инвеститор, ние за това да се направи стадионът. Ако няма да се прави, да се разваля това партньорство и да се търсят инвеститори", обяснява мотивите за протеста Дочев.
От фен клуба на "Черно море" вече заявиха, че няма да подкрепят протеста на нов стадион. Самите привърженици обаче са разделени за това дали трябва или не трябва да се протестира. Според някои от тях моментът не е подходящ, защото предстои ремонт на "Тича". Други смятат, че трябва да се протестира, но не вярват от това да има ефект.
| | |||||||||||||||||