А Бербатов направи нещо много просто - написа на двама приятели и колеги какво са те за него и какво са му дали като футболисти и хора. Тава са Стилиян Петров и Мартин Петров. Бербатов се поклони пред тях и написа, че те са завинаги в сърцето му.
Българският футбол не познава подобно писмо в историята си. Никой в този футбол не е предполагал, че някой може да изрази такава благодарност към свои колеги. Това е писмо с огромна стойност - по-висока от класата на футбола ни в последните десет години. Обърнете се назад и ще разберете, че това е самата истина.
Преди години, на един контролен мач в околностите на Пловдив, запалянко на "Ботев" цъфна пред тогавашния шеф Димитър Христолов и му подвикна: "Дзак, Мите, дзак! Христолов му отвърна със свиреп шут, който изпрати жълто-черния храбрец под една от пейките на стадиона. Беше времето, когато Христолов спря да плаща на агитката и тя му обяви война. Беше времето на платената любов. А шутът? Той се превърна в метафора на едно изкривено време - и футболът, и псевдоприятелите му, и псевдоначалниците му - сврени под пейката. Ако не сте забелязали, те още са там. Без значение колко се вълнувате какво ще се случи с ЦСКА.
Истинският футбол е в очите на Бербатов. Винаги е било така. Ако се бяхме вгледали в тях по-внимателно още когато се отказваше от националния отбор, щяхме да знаем, че това писмо е неизбежно.
"Когато поглеждах наляво там, беше ти, Марто, а когато погледнех назад, там беше Стан. Едни от най-добрите, с които съм играл. Беше удоволствие!
Сега, когато и аз вървя към края на кариерата си, пиша всичко това като фен. Може би трябваше да го направя по-рано. Може би просто ми беше припомнено, че забравяме много често да кажем благодаря и да покажем уважение на хората, които заслужават. Но го правя от сърце! Нямахме късмет да играем рамо до рамо в клубен отбор, но имах щастието да го направим в националния. Беше удоволствие. Имате уважението ми.
И ви благодаря! За това, което научих, и затова, че бяхме като братя в победи и загуби, на терена и извън него. И сега, въпреки че сме разпръснати по света, оставаме приятели."
Писмото е безнадеждна ирония на онова, което не разбрахме - няма значение кой с кой крак е ритнал топката и какво е свирил съдията. Футболът е за мъже като Бербатов. Футболът е влюбен в Бербатов - имат романтична връзка, за която онези, сврените под пейката, не се и досещат. Затова го обявиха за предател, когато си тръгна от националния отбор. А те самите отдавна предадоха футбола ни и нямаха кураж нито веднъж да погледнат в очите на Бербатов. Но те и не разбират футбола в очите му- те дори няма да го забележат.
Дали подобно писмо би написал Стоичков? Никога! Неговият футбол не е в очите му и не бива да е там. Но докато се луташе в опити да доказва, че не е цървул, а трандафор, той написа три сурови изречения, които също остават в историята.
" Хвърляй се здраво в битката! Ако трябва, пусни кръв! Тези, които сега те плюят, след време ще се преклонят пред таланта ти!"
Камата написа тези пророчески редове за Бербатов, когато централният нападател изпорти дузпа за Юнайтед на "Уембли" през април 2009 г. Три знаменити изречения за българския футбол, които изтриха завинаги всичко написано за тази пропусната дузпа.
Дузпите не са важни. Не са важни и предателите. Не са важни и онези под пейките, нека си стоят там. Важни са онези, заради които можеш да напишеш това писмо. Това ни написа Бербатов - най-великото писмо в историята на футбола ни!
| | |||||||||||||||||