Петър Златинов: Черно море не е за подценяване

Доскорошният халф на Черно море и бивш футболист на Динамо Минск (от 2003-а дo 2005 г.) Петър Златинов (34 г.) даде обширно интервю за белоруския вестник "Пресбол". В него той говори за предстоящите мачове между двата тима от втория квалификационен кръг на Лига Европа (двубоите са на 16 и 23 юли), както и по доста други теми. "Ако искате вярвайте, ако искате - не, но според мен в Беларус не е играл по-техничен футболист от него" - така авторът на интервюто представя 34-годишния полузащитник.

Какво си помислихте, когато узнахте, че Черно море ще играе срещу Динамо Минск в Лига Европа?
- Че се срещат два клуба, в които съм играл. Може да пристигна в Беларус, за да гледам двубоя и да се видя с приятели. Въпреки че от тези, с които играех, май вече не е останал никой в Динамо.

Защо напуснахте Черно море?
- Имах договор до лятото, решихме с ръководството да не го продължаваме. Нямаше никакъв проблем. Още не зная къде ще продължа кариерата си. Имам варианти, но е рано да кажа къде ще отида. В момента си почивам.

Що за отбор е Черно море?
- Средно равнище. Но има и добри футболисти, които играят от доста дълго време заедно. Като Михаил Венков например. Силата на Черно море не е в отделните хора, а в това, че действа като отбор. Това не е лош тим - който го подцени, ще си изпати. Така беше и във финала за Купата на България. Не участвах в този мач, имах травма (б.р. - финалът за купата бе на 30 май, а Златинов прекрати договора си с клуба на б май, защото лекуваше контузия). Левски гледаше високомерно на Черно море u в крайна сметка загуби. Това бе вторият ми престой в този клуб - бях там и през 2001-а като преотстъпен от ЦСКА. Но оттогава отборът е станал доста по-силен. Скоро клубът ще започне да строи нов стадион. Затова мачът с Динамо няма да е във Варна, а в Разград. Там условията са перфектни. Иначе Черно море домакинства в първенството във Варна - стадионът събира 8 хиляди зрители. Ако съперникът е силен -трибуните са пълни. Затова си мисля, че ще е така и на двубоя от Лига Европа. Според мен мачовете с Динамо ще са интересни и равностойни, не мога да кажа, че има явен фаворит.

Вратарят на Черно море Александър Чанович е играл в Динамо - помните ли го от Беларус?
- Според мен друг ще пази в евротурнирите - Черно море има вратар, който дълго време бе контузен (б.р. - Георги Китанов) и той вече е възстановен. Той е много силен. Колкото до Чанович - не знаех, че е играл в Динамо.

През 2003-а ви счупиха крака в мач с Нафтан...
- Беше отдавна, вече съм забравил за контузията, оставил съм я зад себе си. Иначе се сещам как стана, даже помня фамилията на играча, който ми счупи крака - Дубина. Не му се сърдя обаче - това беше просто игрови момент, не мисля, че го направи нарочно. Повече се сещам за добрите двубои - например с БАТЕ Борисов за купата на Беларус, в който вкарах победния гол. Това ми бе една от първите срещи за Динамо.

След като напуснахте клуба от Минск, търсиха ли ви други белоруски клубове?
- Не. А и не бих отишъл - говоря честно. Просто защото по онова време Динамо беше най-силният отбор. Е, БАТЕ също се появи. Аз съм такъв човек, че играя само за отбори, в които ми вярват. След Динамо се върнах в България. Просто договорът ми изтече и реших да не го подновя.

Все още ли играете като халф?
- Разбира се. Освен това мога да играя и вляво, и вдясно на полузащитата. Продължавам да изпълнявам и фаулове - понякога се получават, понякога - не. С годините играта ми се разви, станах по-опитен.

Сега в Динамо играе Удоджи (б.р. - бивш играч на ЦСКА), който има български паспорт. Познавате ли го?
- Да, в България сме играли един срещу друг. Щом е в Динамо, значи е силен футболист - в този клуб
не взимат слаби играчи

В белоруското първенство играха и други българи -Янко Вълканов, Георги Какалов, Владислав Мирчев...
- С Вълканов съм играл в ЦСКА, знаем се още от юношите. Бяхме заедно за около половин година в първия отбор, след това аз преминах в Динамо. С Какалов и Мирчев не съм бил съотборник, но се познаваме.

В азербайджанския Интер бяхте съотборник с Валентин Белкевич (б.р. - легенда на Динамо Минск и Динамо Киев).
- Много силен футболист. По принцип действаше зад мен, но си сменяхме местата -с него се играеше леко, нямахме никакви проблеми. Разбираше много от футбол. Знам, че почина през миналата година. Жалко, че такъв хубав човек и добър футболист си отиде толкова млад.

Голямо ли е семейството ви?
- Жена и две деца. Дъщеря ми е на седем годинки, а момченцето на половин. В момента са до мен и крещят в телефонната слушалка (смее се).

Продължава ли да играе брат ви Владислав?
- Да. Беше в Пирин Благоевград. По-млад е с две години от мен. Кой от нас е по-добър? Сигурно - той. Всъщност - и двамата сме силни.

Баща ви също е бил футболист, нали така (б.р. - Христо Златинов)?
- Да. И той е играл в Пирин, а също и в Локо София, бил е добър. Сега има хотел, както и тренировъчен терен. Скоро ще направи и втори. Помагам му...

След края на кариерата си с какво ще се занимавате -ще му помагате ли на него?
- Ще видим. Сега карам треньорски курсове, остават ми още два семестъра, за да взема лиценз Б. Финалният изпит е в края на годината. Засега не мисля да спирам с футбола, чувствам се добре. Докато изпитвам удоволствие, ще продължа да играя.

Доколкото знаем, сте близък с Димитър Бербатов, така ли е?
- Познавам го много добре, играехме заедно като юноши - биехме всички наред. Аз му подавах, той вкарваше, а понякога си разменяхме ролите. Заедно пробихме в ЦСКА и в младежкия национален отбор. От доста време той организира любителски турнири през лятото в България. На един от тях станах голмайстор и той ми подари своя фланелка от Манчестър Юнайтед. Имам много негови екипи, но този си го спечелих. Димитър е от Благоевград, а сега там живее семейството ми. Като се прибере, се виждаме задължително - ходим на кафе и ресторанти. Цяла компания от добри приятели сме - 4-5 души.

А познавате ли Христо Стоичков?
- А кой не го знае! Но не сме работили заедно. Стоичков напусна Литекс, а малко след това аз отидох там. Разминахме се. Но съм играл в Литекс под ръководството на Красимир Балъков - треньор, който обича дисциплината, има немски подход.

Източник: в. "Тема Спорт"