| Футболното хулиганство и законът - войната май не съществува! | | |  © |  |
Осъдени да не посещават стадионите в България масово ходят по мачове дегизирани с шапки, шалове, очила и други атрибути
Футболното хулиганство определено е сред най-сериозните проблеми в днешни дни.
Примерите за това са много и идват от цял свят. В Италия дори бе убит полицай при сблъсък пред ст. Масимино в Катания след скандалната загуба на местния тим от Палермо с 1:2 през 2007 г. в мач от италианската Серия А. Намерилият смъртта си служител на реда е 38-годишният Филипо Ракити. Според информацията мъжът загинал, след като по него била хвърлена самоделна бомба, която го уцелила в главата.
Но да видим какво се случва в нашия двор
На мача Черно море - Вихрен видях човек, който има присъда от юни т.г. да не посещава футболни срещи и обществени места като митинги, концерти и др. за 1 година. Въпросната личност обаче си гледаше спокойно мача с... нова шапка на главата.
И веднага изниква въпросът: Какво всъщност правим срещу футболното хулиганство? Съдим хулигани, разпространяваме по медиите, видите ли, осъдихме 50 души, и в следващия момент същите тези осъдени са на стадиона. Ако някой си мисли, че така ще изкореним този тумор в българския футбол, дълбоко се лъже. Неотдавна пък варненски привърженик на столичен гранд ме шокира с признанието си, че вкарва бомби по мачовете в джобовете на… 11-годишния си син!
Каквото и да си говорим за футболното хулиганство, то съществува. Има го по и извън стадионите. Затова хората вече не водят децата си на мач. Затова от то © | |
зи свят си отиде Младен Младенов, привърженик на ЦСКА, загинал от самоделна бомба през 2000 г.
И тези неща ще продължават да съществуват, докато държавата не вземе необходимите мерки. Защото футболното хулиганство е и социален проблем. Защото футболното хулиганство отблъсна огромна част от феновете, които просто искат да подкрепят любимите си отбори. Футболното хулиганство едва не уби няколко деца в Сандански, когато ултраси на Локомотив (Пд) атакуваха агитката на ЦСКА, който пък играеше с местния Вихрен. Всъщност се оказа, че двете агитки си уговорили бой 30 на 30 души, но на доста километри от Сандански. Армейците не отишли на мястото и били атакувани, където било най-удобно.
Да. Това го има. Някои от най-големите бабаити в родните хулигански футболни среди имаха дори покани за уговорен бой между 150 поляци и 150 германци по време на европейското първенство. Трябваше да потвърдят участието си, а да присъстват на самата битка, на нашите им дойде като семинар как се прави това. Така и стана - след боя в Австрия имаше близо 80 арестувани от местните власти. Само че поляци и германци се бият и спазват уговорките - боят да е без ножове, боздугани, боксове и всякакви подобни атрибути. У нас обаче май още не е така. Къде се уговарят боевете? Естествено, най-лесният и безопасен начин е в интернет. Там никой не те знае кой си и може да си спретнеш една разтривка, както се изразяват самите хулигани.
Ето и 2 сайта, в които откровено хулиганите си комуникират www.hooligans.bg и www.bg-hooligans.hit.bg.
С това не се изчерпва всичко, защото не може да проследиш всеки форум в необятното интернет пространство.
Хулиганите имат много врагове
На първо място са всички привърженици на противников тим. Може врагове на хулиганите да са и журналистите, които си вършат работата и отразяват безобразията им по стадионите, които се превърнаха в бойно поле. Примерите с ранени журналисти има не един и 2 в практиката. Враг на същите тези хулигани са хората в магазина, в барчета, в киното и къде ли още не. Естествено, обаче най-големият враг на псевдо-привържениците на цар Футбол са униформените служители. На стадиона се пее хем за нашия отбор, хем песни за майката на противника, хем против полицаите.
Психолози разкриват, че хулиганите се чувстват отритнати от обществото
Пак според специалисти повечето от тях са имали проблемно детство. Доста от тези момчета употребяват наркотици. Ако пък говорим за алкохол, небезизвестен варненски фен ме втрещи, като отпи глътка широко рекламирана ракия, след това мина на купешко червено вино и изпадна в делириум с думите Е... ти готината ракия! Та същата тази персона след употребата на 1 бутилка от едното питие и 1 от второто си изгледа мач от турнира за Купата на България извън Варна преди 2 години.
Кой всъщност е футболният хулиган
Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. Футболният хулиган е навсякъде. Той е в кварталното барче, на... съседната маса. Той пътува до вас в градския транспорт, разминавате се по улиците, може и да поздрави, дори и да помогне на пострадал човек. Само че на стадиона той се превръща във воин. Поне така се възприемат сами себе си. Гледат филми за хулигани. Гледат документални поредици по „Дискавъри” и се учат да воюват. Оборудва се с необходимите оръжия - нож, газов пистолет, бокс с шипове и др. Родителите му може и да не подозират за какво става въпрос.
В Англия му намериха лесното.
Родината на футбола се отърва веднъж завинаги от лумпените по стадионите с жестоки, но справедливи наказания. Там няма забрани да не посещаваш мач по 1 година. Забраната е в рамките на 10 - 15 години, дори до живот. Затова и английските фенове от 1989 г., кога © | |
то бяха приети тези закони, до ден днешен, стоят на мачовете на любимите си тимове и са като на театър. Излязат ли извън Англия, хулиганите масово се потрошават от бой и също така го отнасят магазини, търговски центрове и всичко, което се появи по пътя им.
Всъщност как се справиха англичаните: през април 1989 г. се разигра трагедията на ст. “Хилзбъроу”. На 1/2-финал за Купата на футболната асоциация между “Ливърпул” и “Нотингам” 95 фенове от града на „Бийтълс” са премазани. Тогавашният министър-председател на Англия Маргарет Тачър нарежда да се предприемат радикални действия. Като следствие на тази заповед се появява докладът “Тейлър”, след който всички стадиони от Висшата лига са задължително само със седящи места и се въвеждат нови мерки за сигурност - видеонаблюдението. Сложно ли е? Никак. Само че ние живеем в България и за нас тези мерки отпреди 20 години ги вкарваме сега по стадионите. Жалко, но е точно така. От този сезон задължиха клубовете да поставят камери в тунелите до стадионите и към трибуните. Дали сме закъснели безвъзвратно ще покаже времето. Но е факт, че към днешна дата осъдени да не посещават стадионите, свободно си гледат мачове, необезпокоявани от никого!
История на футболното хулиганство
И след началото на XXI век, ерата на интернет забавленията и информационната революция, силата, с която футболът владее мисълта и емоциите на милиони, не отслабва. Това ни дава увереност да твърдим, че любовта към завладяващата игра ще пребъде във вековете!
Рождената дата на съвременния футбол е 26.10.1863 г., а родното място е Англия. Тогава в лондонската гостилница “Свободният зидар” капитани и представители на клубове от столицата и околността учредяват първата футболна асоциация, в която влизат 11 клуба.
Англия дава на света не само най-популярната игра на планетата, но и всички негативни явления, свързани с нея - насилие, безредици, расизъм. Поведението, известно днес като футболно хулиганство, се появява в началото на 60-те години на XX век. Тогава и телевизията е “пусната” на терените и освен мачовете зрителите могат да виждат и футболните хулигани. Според коментарите на Би Би Си броят на арестуваните и пострадалите надхвърля броя на отбелязаните голове.
В средата на 60-те по-голямата част от феновете по трибуните на английските стадиони отъждествяват себе си с насилие. От началото на 70-те години мачовете на Острова са съпътствани от шумни скандали, брутални побоища и дори смъртни случаи. Английските запалянковци се превръщат в опасност № 1 за футболна Европа.
В края на 70-те и началото на 80-те години проблемът надхвърля границите на Англия и приема общоевропейски мащаб. Това е десетилетието на трагедиите, десетилетието, в което футболът трябва да се бори за спасението си срещу надигащата се заплаха от хулигански прояви. Почти всяка година по световните стадиони се случват нещастия. През 1985 г. англичаните понасят трагични последствия от неподходящи съоръжения и недостатъчна охрана. При пожар на стадион в Брадфорд сити на 11 май 1985 г. 56 души изгарят живи, над 200 са ранените. Само 17 дни по-късно телевизионните зрители наблюдават нова трагедия на ст. “Хейзел” в Брюксел по време на финал за Купата на европейските шампиони между “Ливърпул” и “Ювентус” - 39 души загиват по време на безредиците. УЕФА налага забрана за неограничено време на английските клубове да участват в европейски турнири.
Има само 2 периода в историята на футбола във Великобритания, които са били относително свободни от футболно насилие - годините между двете световни войни и десетилетието след Втората световна война.
Заслуга за футболната война имат и медиите, най-вече в Англия.
В търсене на сензации и най-дребните случки се раздухват до небесата. Много от футболните агресори се прехвърлят от стадионите в издателския бизнес, описвайки изстъпленията си и печелейки милиони, окуражавани от меркантилни издатели.
Източник: Разработка на в. "Черно море" |
| |
Зареждане ...
