След 2004 година България пропуска да вземе участие на трето европейско първенство. Пропусна и четири поредни световни финали. Тези резултати говорят красноречиво къде е отишъл българския футбол - за него не може вече да се говори като за сериозна величина. Резултатите на националния отбор са напълно резонни, другото би граничило с чудесата. Много по интересна в случая е реакцията на футболна България.
Извън баналните журналистически клишета има мислещи хора, на които им е обидно да ги смятат за глупаци.
В края на мача с Норвегия от трибуните се чуха призиви за оставка, гарнирани с нецензурни изрази. Доста мощните освирквания са еманация на настроението на футболна България. Хората виждат злото в лицето на президента на БФС и не пестят обидите си към него. Най-слабото определение на общественото настроение, е че Борислав Михайлов е доста непопулярен. А когато човек е непопулярен, нехаресван и е обект на атаки, той бива бламиран във всяка обществена сфера.
И тук започват парадоксите и абсурдите. Боби Михайлов е начело на обществена организация, която обаче не зависи от настроенията и оценката на обществото. За 10 години Боби Михайлов изгради своята перфектна лична защита. След мача с Норвегия, ознаменувал поредното фиаско, той каза, че отдавна не е на терена. С тези думи той сне всякаква отговорност за провала, който при това не е негов личен, а на институцията български футбол. Общо взето в същия дух бяха и думите на Лечков. За тези хора отговорността им към националния отбор се изчерпва с осигуряването на три нощувки и три хранения на ден плюс медицински процедури. За продукцията на терена са виновни футболистите и треньора. В тази връзка интересен е казусът със смяната на Любослав Пенев в контекста на актуалния есенен резил, който при това още не е окончателен.
В този момент обществото трябва напълно да се абстрахира от това, което стои отгоре на главата на Боби. Личните обиди първо са грозно нещо, и второ унищожават изначално правотата на спорещия. Колкото и да си прав в своята теза, преминеш ли към лични нападки, моментално ставаш губеща страна. И от това в нашия случай се възползва големия виновник, защото призивите за оставка са напълно резонни.
Възниква обаче много фундаменталния, дори екзистенциален въпрос "А сега накъде"?
Ако някой си мисли, че нещата могат да се оправят с магическа пръчка жестоко се е объркал. Няма такова решение, няма и достоен човешки материал, който да влезе в употреба. Заслужава си да се бръкне по-дълбоко в раната или по-точно язвата. Българският футбол не случайно стигна дотук. Той бе воден съзнателно в тази посока в последните 25 години. Съзнателно беше създадена точно такава среда. Моделът изсмукваше силите на родния футбол, докато го докара до сегашния пълен колапс. Те добре знаеха, че старото с онези безконтролни пари при соца за спорт е приключило! И това, което виждаме сега като безсилие на едни безспорно посредствени футболисти е напълно логично. Те наистина толкова си могат, претенциите към тях са напълно неоснователни.
Какво може да се направи оттук-нататък, ако въобще е необходимо да се прави, защото нещо като футбол ще съществува в България в следващите 3-4 мандата на непоклатимия президент на БФС. През този период той и неговата камарила с протекциите на ФИФА и УЕФА и местната политическа мафия могат да придобиват средства за личните си нужди. БФС е търговско дружество, което генерира сериозни доходи и дори класирането на голямо първенство е по-скоро за начесване на личното его. Все пак президентът искаше да регистрира поне един успех и европейското във Франция бе повече от отлична възможност. Но и с този успех и без него, касата на Иван Асен 2 няма да остане никога празна. Фирмата работи при това на високи обороти. Но има една подробност
БФС трябва да развива БГ футбола, а не себе си като неформално търговско дружество. А точно това няма как да се получи, защото българския футбол не са чиновниците, не са и членовете на Изпълкома, които ги вкараха наскоро във всевъзможните комисии към УЕФА. Българският футбол са клубовете и футболистите, които не могат да придобият високо ниво при този стил на управление. Който е наложен като приемственост между предишното и сегашното ръководство.
Стил, подчинен единствено и само на личното благоденствие. Личната облага е единственият меродавен закон в българския футбол. Дори зад призивите за подмяна на остарялата база, всъщност прозират щения за отклоняване на средства от иначе толкова примамливата идея за строежи на игрища и нови стадиони. Но никой не поставя въпроса за директна и добре контролирана инвестиция в децата - бъдещи футболисти. Защото по тази линия по трудно се краде на едро!
Това, което се случи през 2005 година не бе нищо повече от обикновен дворцов преврат. Не промяна, както някои наивници като моя милост смятаха, че ще се прави, а единствено и само подмяна на един управник с друг. Типичен преврат извършен прецизно в най-подходящия момент, когато диктатора е в тежък момент и не може да реагира адекватно. И естествено с помощта на предателството. Типично по-български!
Тази реминисценция в миналото има за цел да покаже, че няма нищо случайно в това, което се случи през следващите десет години. Тези 10 години редуцираха още повече футболните клубове и рязко снижиха материалния статус на хората, които се занимават с реалния процес. За разлика от БФС те не могат да се оправят и отдавна са подали сигнал за оцеляване. И в замяна на сигнала не получават никаква помощ. В крайна сметка ситуацията е напълно безнадеждна
Призивите за оставка са нормален граждански протест, но този натиск е напълно безсмислен. Дошло е време виновните за това положение да бъдат наказани с безразличие. Футболният фен има едно супер силно оръжие и това е физическото отсъствие. Докато е това ръководство, националният отбор на България не трябва да бъде гледан от нито един зрител на стадиона. Нещо повече - не трябва да бъде гледан и от нито един телевизионен зрител. Този абсурд вече ще им дойде в повече и ще отекне и извън България. Дори чичко Платини, който е толкова щедър към своите български приятели ще се замисли за какво иде реч. И на него му е скъпа репутацията!
Има още една причина феновете да постъпят точно по този начин. И тази причина е, че българския футболен привърженик е лишен от правото да гласува пряко за президент на БФС. Така е по техните устави, които те са си ги създали за лично удобство. Но когато дойде мач на националния, имат нужда от билетчето-глас на същия този фен. Е, не трябва да го получават! В противен случай ще си я карат както си знаят. Или както досега - народът го е казал, кучетата си лаят, керванът си върви.
Източник: в. "Тема спорт“
| | |||||||||||||||||