© 24 часа

"Влизайте", посреща тя екипа на "24 часа" и на всеки сервира кафе, чай, бонбони и сладки.

Къщата е чиста, подредена и уютна. В стаята бумти печка с дърва. Навсякъде по витрините на секцията са наредени снимки на Камата, както и на Пенка с покойния съпруг Стоичко Стоичков.

Сядаме на масата, домакинята запалва цигара и започва да говори за детството на сина си, за прохождането му във футбола, за огорченията и за звездните му мигове.

- В понеделник синът ви Христо Стоичков навършва 50 г. Какво е да си майка на най-известния българин в света?

- От една страна, е хубаво, но от друга - не.

- Защо, г-жо Стоичкова?

- Казвам го с голяма болка. В България около 70% от хората не обичат Ицо.

- Кое ви кара да мислите така?

- От впечатленията и коментарите, които съм слушала за него. Единици го харесват. И това много ме огорчава. Навремето със съпруга ми Стоичко заведохме Ицо в "Ботев". Ами какво да ви кажа! Видин Апостолов ни посрещна с думите, че такива като сина ми с лопата да ги ринеш. 

Затова, където го видех после по стадионите, го гледах на кръв. Когато Христо се доказа и избяга в ЦСКА през 1985 г., тогава Апостолов започна през два дни да идва у дома в апартамента ни в кв. "Тракия". Искаше да го връща обратно в "Ботев". Аз му треснах вратата, влязох си вътре - и дотук.

- Казват, че Пловдив е длъжник на Стоичков. И вие ли мислите така?

- Разбира се. Той е пловдивчанин. Игра в "Марица", в "Ботев". Спомням си, когато в началото на 80-те години трябваше да замине за Франция, тъй като беше 66-и набор. Направиха така, че да отидат тези, които са родени година по-рано. Мина време. 

И когато Ицо започна да се изявява, треньорът му от "Марица" Огнян Атанасов взе да се тупа в гърдите: "Аз го открих!" Добре бе, Огняне, докато тренираше при теб, защо не казваше същото. Защо тогава не рече: "Това момче е талант"?

- Кой всъщност откри големите заложби на сина ви?

- През 1982 г. Атанас Узунов го вкара в "Розова долина" (Казанлък). Имаха среща с отбора на Харманли. Там го забеляза покойният Сава Савов. И го хареса. Преди срещата в Казанлък бях заръчала на Атанас Узунов: "Отивате, играе и ми го връщате, после ще видим какво да правим."

Христо замина за Харманли на 18 септември 1982 г., само три дни след като постъпи в първи курс в пловдивската "Строителна механизация". Беше 17-годишен. Тръгна за Харманли, без да ни се обади. С мъжа ми се съгласихме и на 23 септември същата година отидохме да видим условията. Договори, квартира, храна - всичко беше нормално и Ицо остана.

През 1983 г. в Горна Оряховица имаше турнир за млади надежди. Мъжът ми закара Ицо там. Кольо Колев-Мичмана е раздавал там номерата на играчите. Съпругът ми не се е афиширал. Както си гледали мача, Мичмана се приближил до Стоичко. Попитал го: "Това момче с номер 5 не ти ли харесва?" 

Ставало въпрос за Ицо. Мъжът пак не се издал. Отговорил, че всичките момчета са млади и добри. Ние никога не сме се пъчили, че Христо е наш син В много отношения сме били дори пасивни.

- На кого все пак дължи израстването си Камата?

- На Аспарух Никодимов- Паро в ЦСКА. А след това и на Манол Манолов, също от армейците.

- Защо твърдите, че Стоичков е признат навън, а не у нас?

- Защото ние, българите, сме големи злобари. Видяхте какво стана с Тошко Неделев. Какво направиха с това момче! Пратиха го в Германия в девета глуха. Защо бързаха да го продадат? За да си вземат паричките. А Тошко трябваше поне още една година да си играе в "Ботев", защото тъкмо беше навлязъл в силата си, добиваше техника. 

И сега го върнаха. Ей това сме ние - злобни и завистливи. Непрекъснато някой ругае сина ми. Била съм къде ли не - в Италия, Англия, Испания, Турция, САЩ. Само като чуят името му, го боготворят.

- Усетихте ли кога минаха 50 години от живота му?

- Сякаш бяха миг. Дори и на тази възраст на мен той си ми е дете. И на 70 да стане, пак така ще го чувствам. Винаги празнуваме рождения му ден. Събирам си децата тук, в Ясно поле, и се черпим за здравето му.

- Как ще отбележите юбилея му?

- Ще събера останалите си деца - Петя и Цанко, зетя и снахата, внучките Виктория, Силвия и Адриана и ще направим подобаващ празник. Както винаги, ще сложим на Ицо една снимка на масата, за да е с нас.

- На този юбилей баща му няма да е с вас. Как превъзмогвате мъката след загубата на съпруга ви?

- Поплаквам си често, ходя на гробищата през 2-3 дни. (Очите се насълзяват, бърше ги с ръка - б. а.)

- С внучките ви Михаела и Христина чувате ли се? Какво им казвате?

- Редовно. Не ме оставят децата. Те са в Америка. Михаела учи журналистика. Тя си дойде в България, за да развие някакъв бизнес, да направи нещо за тая държава и се разочарова. Понесе удари в личния си живот. Ядосвам се, че медиите се бъркат в чувствата .

- Тя сякаш повече прилича по характер на баща си?

- Не, Христина е по-юрната. Тя сега е сгодена за хърватин, но все още нямат брак. Но и другите внуци не ме оставят. Обаждат се, звънят ми, идват да ме виждат. Много рядко мога да остана поне за малко самичка.

В това време на пътната врата се звъни. В двора влизат момче и момиче и се запътват към къщата. Това са внучката Виктория, дъщеря на Петя, и годеникът Илия. Отварят вратата и Пенка Стоичкова засиява: "Ох, на баба децата! Те са ми надеждата и първите младоженци. Готвим им сватба скоро." "Здрасти бе, пич", казва домакинята на Илия и го прегръща. След това целува Вики.

Младите сядат на масата и се оплакват на баба си, че не са доволни от изпълнението на поръчката за сватбената рокля и младоженския костюм. "Това се оправя, важното е животът ви да е хубав", успокоява ги Стоичкова. Интервюто продължава.

- Христо строг баща ли е?

- Не. Нали е женски татко, обича си дъщерите, угажда им, ама и те не му създават проблеми.

- Какво дете беше той, имахте ли грижи по него?

- С никое от трите ми деца не съм имала главоболия. Христо с никого не се е биел, цял живот е ритал топка. Нямаше маратонки, все ходеше с едни гуменетки под мишницата.

И в училището нямаше проблеми. Добър ученик беше. Но и ние не сме го натискали за оценки.

- Глезехте ли го, все пак е първородният ви син?

- Никога. Христо и дъщеря ми Петя са по-отворени, носят нашите характери. Цанко, изтърсакът, е по-така. Той е по-тих и затворен, не е много от приказливите. Повече слуша.

- Ицо какво обичаше да яде като малък?

- Изобщо не беше капризен за разлика от сегашните деца. Обичаше гръцки сарми, яхнии, фасул, леща. Наскоро гледах една майка - детето на 5 месеца, а не бе го захранила. Викам : "Ти закога чакаш? Вземи припечи брашънце, направи му кашичката, сложи вътре масълцето, давай му и от яденето, което готвите за вас." 

Аз Ицо навремето още на 40-ия ден го захраних с фасулена чорба. Никой не вярва, ама е самата истина. Детето, като не го научиш на общата храна, после става капризно. Сега само ги тъпчат със сандвичи - не става!

- Кога Христо Стоичков се запали по футбола?

- Започна да рита от първи клас. Никой не го е карал. Оставихме го в Ясно поле 2 г. да го гледат свекър ми и свекървата. И в махалата се запали по футбола. Ритал е с другите деца някаква топка от парцали.

- Как понесе забраната да играе футбол след онзи мач между ЦСКА и "Левски"?

- Прие го много тежко, както и ние. Аз тогава бях в Христо Милево да помагам на наши приятели и го чух. В новините вечерта окончателно съобщиха, че Христо и Гошо Димитров от ЦСКА, Кокала, Сирака и Михайлов от "Левски" бяха наказани. 

Ходих по мъките тогава. Нямаше врата в София, на която да не съм потропала. Ицо си идваше в Пловдив. Ходеше на индивидуална тренировка. Дойде си, стои няколко дни и като легне на дивана, забие погледа в тавана и гледа в една точка.

На сутринта хване в 6 ч пътническия влак за София, а аз след него в 7 ч - бързия. Отивам на стадион "Народна армия". Боби Станков ми викаше: "Не се притеснявай, Стоичкова, всяко чудо за 3 дни." Ицо, като ме видеше там, и се хващаше за главата: "Какво правиш тук?" Викам му: "Ти не ми бери грижата."

Ходих тогава при Иван Шпатов, къде ли не. Отскачах до "Герена" да проверявам ония папагали дали тренират с отбора, или те са индивидуално. Влизам при Иван Шпатов. Един милиционер стои долу. Казвам му, че искам среща. Униформеният явно е бил цесекар. Каза ми: "Ще се направя на ударен, все едно не съм те видял".

Качих се, почуках на вратата и влязох в кабинета. Посрещна ме секретарката на другаря Шпатов. Отговорих , че съм от провинцията и искам да се видя с него. Тя се чу с Шпатов по телефона, каза, че съм на Христо Стоичков майката. После ми предаде, че шефът не можел да ме приеме. Секретарката обаче се наведе за момент да вземе нещо и аз връхлетях в кабинета му.

Шпатов, като ме видя, беше един едър, скочи и извика: "Вън!" Отговорих му: "Като дойда у вас на гости, може да ме изгоните, но тук е служебно място." Шпатов се оправда, че докато не се прибере от командировка Добри Джуров, те в БКП-то нищо не можели да направят. Така и стана, Джуров реабилитира Христо.

- Защо остава впечатлението, че синът ви е кибритлия като вас?

- Характерите ни са такива. Прилича на мен и на баща си. Ние сме сприхави хора, но коректни и точни. Като се каже, че една работа трябва да се свърши, може да стоим до посреднощ, но я отмятаме. И Христо е такъв. Не че съм го възпитала така. Това си е чист ген. Днешната работа никога не сме оставяли за утре.

- Как се осъществи покупката му в "Барса"?

- Тогава се беше появила една Рена, журналистка. Започна да му върти покупките-продажбите между ЦСКА и "Барселона". Разбрахме обаче, че прави някакви номера. И той се усети, че Рена му мъти работите. И я замени с Мингея, който все още му е нещо като адвокат, агент, доверено лице.

Когато започнаха преговорите за покупката на Ицо в "Барса", тук дойдоха испанците. В същото време всички от ЦСКА се качват в базата си в Ракитово. Испанците стояха два дни и се прибраха. През това време аз пускам връзки по Велинград. И действително разбрах, че цесекарите са в Ракитово и са се скрили там, защото не искаха да пуснат Ицо.

След няколко дни пак се появиха испанците и тогава вече се подписа договорът на Христо за "Барселона".

- Там ли бяха най-щастливите му години?

- Да. Замина през 1990 г. Знам, че там продължават да говорят за него, защото направи испанците щастливи. Като отиде в Барселона, един спортен журналист го прие в жилището си в Коста Брава.

- С кои от световните футболисти се познавате?

- На Диего Марадона сме гостували в Севиля. Спахме у тях. Много хубаво си изкарахме. Той е готин пич, а жена му Клаудия е чудесна. Земни хора са. Въпреки че е звезда, изобщо не се големееше. Познавам се и с Лаудруп, Куман, Субисарета. Като бях в Англия, Христо ме запозна с най-големия шеф на федерациите им. А в Турция ме представи на футболистите в "Галатасарай". С много големи хора се запознах, много свят видях.

- Сега Христо е приятел с Меси.

- Да, той има нещо от техниката на Ицо. Меси е ходил при него, нещо като частен ученик, за да му показва схемите на игра.

- Продължавате ли да пушите ритуално, като гледате мач?

- Когато Христо играеше, цигарата винаги ми беше в ръката. Съдията свирне ли, паля я и не давам на никого около мен да говори, за да следя играта. Много се ядосвам, ако реферът не прецени правилно. И до ден днешен продължавам да ходя по стадионите. Познават ме всички.

- Имахте период на обтегнати отношения със сина ви. Сега как сте?

- Обажда ми се често. За юбилея ще си дойде за няколко дни в България, но то ще е такъв панаир, че сигурно няма да можем да се видим. По Коледа си беше тук, но от ангажименти не успя да прескочи до Ясно поле. Три пъти си е идвал на село. Дадох му пълен отчет от "а" до "я". 

За всяко едно нещо и за всеки поотделно - за деца, внуци, абсолютно всичко съм му обяснила. Да разбере кой е бил крив и кой - прав. Сложихме картите на масата и въпросът приключи. Той разбра истината - откъде, какво, що. Сега сме добре, разбираме се, на почивка ме праща от време на време.

Две поредни години ходя на Павел баня. По време на престоя ми там ми звънна малкият син Цанко. "Пене, отиди да вземеш "24 часа". Тръгнах, но беше свършил. След три дни персоналът ми намери вестника. Пишеше как Ицо ми е уредил почивката.

- Кога сте се чувствали най-горда със сина ви?

- Аз не съм горделива. Ако беше така, нямаше да живея на село. С всички се държа добре, не се надувам. В селското кафене се събират бабите, но понеже аз не се чувствам такава, не ходя при тях. Предпочитам с мъжете в пенсионерския клуб да играя карти и табла. Манджи, плетки и интриги не ме интересуват. Имаме си селски отбор и съм в ръководството му, редовно ходя на мачовете.

- С кого от нашите футболисти е близък Камата?

- С играчите от своето поколение. Беше ходил при Трифон Иванов, видя се и с Гошо Димитров, който скоро направи 57 г.

- Какво хората не знаят за Христо?

- Няма човек, на когото да не е обърнал внимание. Толкова много е дал за тази скапана държава.

- Какво искате да му се случи оттук нататък?

- Да е здрав и дълги години да се радва на деца, внуци и награди.