През тази есен обаче Гонзо точно като технически специалист ъпгрейдва с прецизност Черно море, като версия 2016 на моряците заслужава внимание.

Откакто Иванов се завърна на "Тича" преди няколко месеца, в играта на варненския отбор настъпиха много промени. Треньорът обаче не опита да смени изцяло облика на тима, а просто да го надгради. Да нанесе корекции, които да подобрят работата на вече изградената система и да я направят по-ефективна. Какво всъщност имаме предвид?

Черно море си е все същият корав тим, пълен с бойци, в чиято основа са характерът и агресията на терена. Позитиви, превърнали се в еталон за зелено-белите през последните десет, че и повече години. Когато Черно море е на терена, е трудно да се очаква, че ще наблюдаваме някаква бразилска самба, изплетена от техника и импровизация. И всъщност, който и треньор да се захване с променянето на тази даденост, просто ритуално, ще се самоубие. Затова Георги Иванов постъпи далновидно. Опря се на нея и започна да добавя. При това доста сполучливо.

Моряците вече изграждат атаките си предимно по земя и с ясната идея какво всъщност искат да направят. Действат уверено, а не хаотично, футболът им е стегнат и подчинен на тактическа дисциплина. Вътрешните халфове зад плеймейкьра не само рушат играта на съперника, а печелят пространство с топка в крака, участвайки активно в действията на съотборниците си в предни позиции.

Отборът като цяло прелива от едната фаза на играта в другата с много тичане, а не с дълги подавания и изритани топки. На този фон показва завидна физическа подготовка, фланговете работят доста успешно, тъй като крилата са добре дублирани от бековете. Началото бе поставено още със старта на сезона, а четирите поредни победи сега просто затвърждават прогреса.

Естествено въвеждането на всички тези промени не минава без колебания и грешки. Далеч сме от мисълта, че Черно море вече е един изграден и научен отбор. Така например към играта в защита могат да се отправят не малко упреци. Правят се непредизвикани грешки, на моменти се губи концентрация. Отборът лесно допуска голове и именно върху това е най-наложително да се поработи отговорно в следващите месеци. Постоянството също куца.

Но пък в крайна сметка есента за момента е повече от обещаваща - място в Топ 4 в Първа лига и четвъртфинал за купата са отлично начало на един все още работен проект. Сега важното е в тима да запазят набраната инерция, да се възползват от придобитото самочувствие и да завършат подобаващо полусезона.

Програмата в първенството предоставя на варненци всички шансове да зимуват в подножието на призовата тройка, а защо не и вътре в нея. А ако това наистина се случи, то през пролетта вече могат да мислят за по-сериозни амбиции.

Поне на този етап едно евентуално класиране за евротурнирите не изглежда никак невъзможно. И тук наистина трябва да се отдаде заслуженото на Георги Иванов. Като треньор името му в родния футбол все още е със спорни окраски, но във Варна върши отлична работа.