 © |  |
Даниел Моралес е един от най-колоритните футболисти, които са се подвизавали по родните терени. Дефанзивният халф бе привлечен през 2003 г. от Нафтекс, след което игра още в отборите на Локомотив (Пд), Черно море, ЦСКА и Спартак (Вн), където е към настоящия момент.
Бразилецът е роден на 6 декември 1975 г. в 150-хилядния град Жалу, намиращ се на 300 километра от Сао Пауло. Цялото му име е Даниел Алешандре Моралес Батаджело. Моралес е от майка му, а Батаджело - от баща му. Бившият му треньор Димитър Стойчев е първия в България, който го нарича Моралес. Така и остава, тъй като Батаджело е по-трудно за произношение. Самият футболист предпочита да му викат Дани, тъй като обръщението "Даниеле" е женско име в Бразилия. За разлика от повечето многодетни семейства в Бразилия, Моралес има само една сестра, която има двегодишен осиновен син. На 10 години започва да играе в местния Кинзи де Жалу, който е малък клуб. "Футболът е в кръвта на бразилците и затова и аз се ориентирах към тази игра. Баща ми също е бил футболист, но аматьор. Един ден неговият му е казал, че трябва да работи, за да се изкарват пари. Така че баща ми се е разминал с мечтата си и искаше да я осъществи чрез мене. Дядо ми по майчина линия също е много запален и ми помагаше с всичко. Той живееше на село, но идваше до Жалу да ме води на тренировка", разказва русокосият играч. По-късно играе и за първия отбор на Кинзи де Жалу. Клубът е бил в първа дивизия на щата Сао Пауло, а към настоящия момент е в трета. "Имахме страхотна база и всичко необходимо за един футболист. Там играх до 22-годишна възраст. След това отидох в Можимиринг, който в мом © | |
ента е собственост на Ривалдо. Този тим му е дал шанс, тръгнал е от там за големия футбол. След това минах през Фернандополис и Гарса, където бях капитан. Направих силен сезон и Коритиба ми купиха правата. Това стана през 2000 г., а на 4 януари 2003 г. дойдох в България", разказва бразилецът.
Правата на Моралес са откупени от мениджъра на Христо Стоичков Хосе Мария Мингея. Негов много близък приятел пък е Лъчезар Танев, който прави връзката с първия му клуб в България - Нафтекс. "Не съм лош играч за родината си, но там конкуренцията е голяма. Условията в Бразилия бяха по-добри - и финансови и всякакви. Дори мисля, че останах в България, защото бях попаднал в Нафтекс, който има хубав стадион и е от хубав град. Ако бях попаднал на друго място можеше и да не остана в България", споделя Даниел.
При "шейховете" изкарва година и половина, след което е за една година в Локомотив (Пд). През лятото на 2005 г. Илиан Илиев го привлича в Черно море. "В този отбор тогава изкарах едни от най-добрите моменти в кариерата ми. Станах футболист №1 на Варна, след което ме поиска ЦСКА. Много съм благодарен на Черно море. Тогава можеха да не ме пуснат, но направиха компромис. Мишо Статев, Ясен Петров и Тихомир Атанасов ми казаха: "Дани, ще направим всичко възможно да ти помогнем, защото си добро момче и си лоялен към нас. Дори да не подпишеш с ЦСКА, си оставаш при нас и това е", спомня си Моралес.
Признава, че е изкарал много труден период на стадион "Българска армия", но не съжалява за това. "Организацията по мое време беше слаба, имахме вътрешни проблеми между ръководство, футболисти, треньори. Като дойде
Стойчо Младенов не ме пускаше да играя
И когато през лятото трябваше да докара още играчи, ми каза, че за мен е по-добре да отида някъде, където ще играя по-често, че съм добър футболист, добро момче. Той си има виждане, той си е треньор, аз го уважавам. Казах му, че няма да остана на пейката на ЦСКА, само защото е ЦСКА. Исках да се върна в Черно море, но не се разбрахме и преминах в Локо (Пд) при Ясен Петров. Там бяха още Мартин Камбуров и Стойко Сакалиев. Направихме силен сезон", казва Моралес, който през това лято се завърна във Варна, но с екипа на другия тим - Спартак.
Моралес споделя, че у нас е завързал повече приятелства извън футбола. Доста негови колеги знаят, че чужденците взимат по-големи заплати от българите, и затова гледат с по-различно око на тях. Дани обаче също има доста проблеми заради това, че е чужденец и признава, че не е лесно в България да си от друга страна. Все още не знае къде ще се установи след време, но не е изключено това да е Варна, където към този момент живее с жена си и двете им деца.
Научил първите 150 думи на български за 15 дни
Моралес е известен с това, че говори много добре български език. Амбицирал се да залегне здраво над речниците след първите няколко тренировки, когато се чувствал изолиран от съотборниците си. "На първите 2-3 занимания в Нафтекс никой не ми говореше, тъй като не знаеха португалски. Започваме да тренираме, отивам до Митко Трендафилов и му викам friend, friend - ball, give me ball (бел.а. приятелю, подай ми топката). Но той я подава на другата страна. След това я искам от Благо Митрев с думите - my friend, pass, pass to touch (бел.а. приятелю, подай, на тъча съм). Той пак я рита на другата страна. Ставаше така, че на една тренировка не я докосвах и 5-6 пъти топката. Казах си, че няма да стане така. Отидох с Диян Петков, който знаеше малко португалски, и купихме един българско-португалски разговорник. Тогава бях в една стая с Иван Цанков. Казах му да говори само на български и се опитвах да запомням някои думи. Записвах си ги в една тетрадка. По това време много ми помогна и Веско Бранимиров. Казва ми как се произнася например топка, а аз записвам в тетрадката на латиница. И така на 15-ия ден вече знаех 150 думи наизуст. На терена нямах никакъв проблем - "едно", "две", "скачай горе", "ляво", "дяс © | |
но", "напред", "назад", "давай", "айде момчета". След всяка тренировка вадех тетрадката и почвам да повтарям - "това се казва вилица", "това се казва топка", "добро утро", "ти как се казваш", "аз съм Даниел Моралес", "вода искаш ли", "гладен ли си" и т. н. Първото, което научих тук, беше "добро утро", обяснява Моралес и добавя, че най-трудна му е думата "впечатление". Освен това първоначално е срещал зор с думи, съдържащи буквите "х", "ц", "ш" и "щ", които липсват от говоримия от него език. С четенето също няма проблеми, като дори му е по-лесно на кирилица, отколкото на латиница.
Има детско-юношеска школа в родината си
След като приключи кариерата си Даниел Моралес иска отново да остане във футбола, като треньор, мениджър или наставник на деца. Към настоящия момент той има детско-юношеска школа в родината си Бразилия. "Държим я с един мой приятел, който е импресарио и бизнесмен. Той много обича футбола и ме покани да съм част от това нещо. Беше ми интересно, защото и аз искам да се занимавам с това. Имаме 50 футболисти от моя град и окръга. Плащаме пансион и ги гледаме. Взехме треньор и кондиционен специалист да се занимава с тях. Те са на възраст от 13 до 20 години. Приятелят ми от Бразилия движи нещата, той финансира школата. Бях докарал едно момче в България, което тренира с Левски, но само три дни. Бях довел и други таланти, които тренираха в пловдивската школа Векта. Имаме сайт в интернет, търсим спонсори. Свързахме се с различни мениджъри. За последно осъществихме контакт с мениджъра на Амаури, който дори дойде гледа мачове на отбора ни и хареса 5-6 момчета, които ще гледа отново през юни. Работим добре и с мениджъра на Даксон от Локо (Пд) Педриньо, който има отлични връзки с Италия", споделя халфът.
Според него, в България трябва да се подобрят условията за подрастващите. "Казват, че сме слаби футболисти, че е слабо първенството. Така е, но не сме само ние виновни. Какви условия даваме на тези деца да учат? В Бразилия почти всички отбори си имат база с 2-3 терена, с пансион, със закуска, обяд, вечеря, лекар и психолог, които да се грижат за тези деца. И тук трябва да се инвестира в школите", категоричен е Моралес.
Стиска палци за Коринтианс
От клубовете Моралес е фен на Коринтианс, където сега играе Роналдо. "В къщи майка ми и тъщата са привърженички на противника на Коринтианс - Палмейрас. За да става хубав спор съм привлякъл голямата дъщеря на моя страна, сега влизам в акъла и на малката. Последно успях да взема и племенника ми. Въпреки че е на две годинки, той вече вика "Гоол Коринтианс". В Европа навремето ми харесваше много Арсенал, защото играеше красив футбол, както и Барселона", споделя 33-годишният състезател. Любимият футболист на Даниел е неговият сънародник Леонардо. Когато Моралес започва кариерата си, играе на поста ляв бек, като бившия си колега, който по това време се състезава в Милан.
Голямата му дъщеря учи във Варна
Моралес има две дъщери от своята чаровна съпруга Жанаина - Лариса Диас Батаджело, която е пети клас, и София, която ще навърши четири годинки догодина на рожденната дата на Христо Стоичков 8 февруари. "Лариса учи във "Васил Друмев". Наравно с другите деца е и се справя чудесно, въпреки че е трудно за един чужденец. Знае много добре българския. Има естествено сложни думи, които тати също не познава. Когато имам някакъв проблем търся една от двете ми български майки. Наричам ги така, тъй като са ми помогнали много и връзката ни е много добра. Едната е от Бургас, казва се Ани Колева и ми беше рехабилитаторка, когато бях контузен. Другата е от Варна, Лозанка Пешева се казва. Съпругът й Борислав също ми помага винаги. Когато нещо стане с Лариса, им се обаждам и винаги са насреща. Дори наскоро дъщеря ми беше два дни при тях да учи по история и математика, за да може да си вдигне оценката", споделя 33-годишният полузащитник.
Източник: Александър Дечев, в-к "Позвънете Новини" |
Зареждане ...
