 © | | Емил Костов (вляво) с президента на световния киокушин Канчо Мацуй, Гергана Апостолова и Захари Дамянов (вдясно) |  |
Варненецът печели всичко в киокушина през 19-годишната си кариера
Една от най-големите личности във варненския спорт безспорно е Емил Костов. Роденият на 27 ноември 1974 г. състезател по карате киокушин стига до една световна, четири европейски, няколко балкански и републикански титли, както и до куп златни медали в силни международни турнири.
Преди да се отдаде изцяло на бойния спорт Емо
тренира няколко месеца плуване
Тогава той е на 9-10 години. Признава обаче, че винаги го е влечало каратето и бързо излиза от басейна. "Помня, че по това време тъкмо излязоха първите видеота и имаше много каратистки филми. Запалих се най-вече от филмите с Брус Лий и веднага поисках да се запиша да тренирам. Баща ми ме заведе в залата на ЖСК Спартак през 1985 г. За да започна да тренирам карате, трябваше да покрия изпит, състоящ се от лицеви опори, подскоци, коремни преси и шпагат. Дори си спомням, че тренирах две седмици, за да взема изпита и успях. Случвало се е на някои тренировки да няма ток в залата, но не сме се отказвали и сме се готвили на тъмно. Тогава съм бил на 11 години и ходих сам на тренировки", спомня си Костов.
Излиза на първото си състезание през 1986 г. в зала "Владислав", която е пълна до краен предел. Губи както първия си турнир, така и втория. Загубите обаче не го обезверяват, дори напротив. На третото си състезание той вече става републикански шампион в своята възраст. Любопитното е, че тогава при подрастващите не е имало категории, а в мачовете не са се използвали протектори.
През 1991 г. 16-годишният тогава варненец излиза на първото си състезание при мъжете в Русе и печели златен медал. Като цяло обаче Костав е само два или три пъти държавен шампион, тъй като през почти цял © | | Със световната титла | |
ата си кариера участва на международни турнири.
Първото му състезание зад граница е европейското първенство в Румъния. "Беше много силен шампионат, всички категории бяха пълни. В първия си мач направих
най-бързия нокаут в кариерата ми - за 2-3 секунди
Стана само с един удар - маваши гери джоан. В следващата среща обаче загубих, а малко по-късно станах балкански шампион във Варна. През 1996 г. ми беше първото световно първенство в Япония, откъдето както знаете този шампионат никога не е излизал. Загубих първия си двубой от бъдещия световен шампион с едно продължение, но не съжалявам", разказва големият боец, който в годината след Мондиала печели по веднъж републиканската и балканската титла.
През 1998 г. Костов печели за първи път европейското първенство. Това става в Сарагоса (Испания). В същата година за втори път изкачва европейския връх - на галата на шампионите в полската столица Варшава. Останалите му две титли от първенства на Стария континент са през 2000 г. в Португалия и две години по-късно, когато Варна е домакин.
През 2001 г. Емил Костов става първият българин и вторият европеец, който става световен шампион по карате киокушин. Преди него №1 на планетата е бил полски каратист, а през 2005 г. и румънец печели приза. Годината започва с изключително силния Отворен руски турнир. "Участваха 60 топ състезатели от цял свят. Турнирът е много по-силен от европейско първенство например, тъй като там се пускат едва 25-30 човека, няма и японци. Освен това руснаците са много надъхани, има и голям награден фонд. Състезанието продължи два дни, а още в първия аз получих тежка контузия - разкъсване на кръстните връзки. Щях да се отказвам, но лекарят ми сложи обезболяващи инжекции, успях да продължа и спечелих първото място. Когато се върнах в България обаче бях много зле и трябваше да претърпя операция. Въпреки това много исках да участвам на световното първенство. Тогава много ми помогна д-р Бинко Колев, който ме оправи без операция - с инжекции и рехабилатиця, за което съм му изключително благодарен. Два месеца преди световното ме поканиха в Япония да направя една среща с един местен състезател, която спечелих", споделя топсъстезятелят.
На световното в Осака Костов играе четири срещи
в категория до 80 килограма. В първия двубой побеждава монголец, след което се изправя срещу австралиеца Гари О`Нийл. "Той е ставал два пъти втори на отворени японски турнир на без категории, което е много сериозен успех, имайки предвид, че е само 75 килограма, а бие два пъти тежки японци. Победих го, а на полуфинала срещнах един иранец, който по това време тренираше и живееше в Япония. Бих го с изключително превъзходство © | | Емо с най-добрия си боец в момeнта - Захари Дамянов | |
. На финала се изправих срещу най-добрия японец в категорията - Хироки Кидачи. Нокаутирах го за 51 секунди. Японците ме аплодираха, но искаха да си го върнат. Поканиха ме на турнир през 2003 г., за да играя с Кидачи. Тогава дори ми казаха едни правила преди състезанието, а като отидох на място, се оказа, че регламентът ще е друг. Въпреки това успях пак да го бия. Хироки все още участва по състезания и се представя много силно", разказва покорилият световния връх каратист.
Година след Мондиала в Япония Емо отново е в Русия за отворения шампионат на страната и пак печели, този път в конкуренцията на 72-ма души. "За мен руските първенства бяха по-трудни от всички европейски и световни, на които съм бил. Никой освен руснаци не спечели своите категории, освен мен, а имаше японци, бразилци и други европейци", връща се назад големият шампион.
Костов преживява най-голямата горчивина при петото си участие на световно първенство. Тогава домакините постъпват много некоректно спрямо него. На полуфинала варненецът се изправя срещу японски състезател, а съдиите правят всичко, за да спечели той незаслужено. В резултат на това 31-годишният тогава каратист дори не излиза в мача за третото място. Любопитното е, че на семинар в Поморие през миналата година Костов получава личните извинения на един от съдиите в тази среща - сенсей Нарушима.
Боецът преустановява кариерата си през същата година. "Просто усетих, че трябва да спра. Първото ми първенство беше 1986 г., отказах се 2005-а. Това са 19 години и не са малко. А и бях станал вече републикански, балкански, европейски и световен шампион. На пет световни първенства съм ходил - три на без категории и две на категории. Каратето ми даде абсолютно всичко - удоволствие, начин на живот, пътувания по света, срещи с много хора. Какво ми отне ли? Може би другата част от живота - забавленията, които така и не познавам", завършва големият спортист.
Тренира 40 каритисти в своя клуб Ичи Геки
След края на кариерата си като състезател Емил Костов се отдава на треньорската кариера, като основава и свой клуб, който кръщава Ичи Геки. Всъщност, варненецът се занимава с треньорска дейност още от 1996 г., когато започва пътят му нагоре като състезател. "Това, че съчетавах двете дейности беше много хубаво. Докато се състезавах се занимавах с цялото карате - тренирах ги, водих ги по състезания, изпити им провеждах. Естествено, треньорството тогава бе на заден план. В момента при мен се готвят около 40 души във всички възрасти. Уча децата освен на техниките, характерни за киокушина, и на дисциплина. Тя е най-важно във всеки един спо © | | По време на мач | |
рт. Без нея нищо не може да се постигне. Малките трябва да не се отказват и да имат воля. Всичко друго е въпрос на тренировки", казва 35-годишният варненец.
Неговият най-добър състезател към този момент е 23-годишният Захари Дамянов, който в последните две години обзаведе дома си с много отличия от престижни състезания. "Захари върви много добре и се надявам да не му се случи някоя контузия. Той е тежък състезател - 100-105 килограма. При него е по-лесно да стане шампион на без категория. Моите противници бяха с поне 15 кг по-тежки. Ако бях 100 кг за мен върхът щеше да е световната тила на без категории, където съм стигал до десятката и съм печелил приза за най-добро тамишивари (чупене на дъски). Захари тренира вече 12 години и е най-добрият в клуба ни. Но не е само той. Сега съм много доволен и от Кирил Боев, когото заведох на първото му първенство извън България (бел.а. в Лос Анджелис) и взе бронзов медал", доволен е Костов.
Шеф е на федерацията
Освен с треньорската дейност, Емил Костов има и друг пост - президент е на основаната от него Бълкарска федерация карате киокушин. Тя получи лиценз от ДАМС на 15 януари 2008 г. "В управлението има трудности естествено, тъй като има много "доброжелатели". Оттам идват най-големите проблеми. Засега се справям добре. Има хора, които ми помагат истински, а има и такава, които ми пречат истински. Щом ходим по състезания и печелим, значи се справяме", споделя Костов.
Варненецът е щастлив, че благодарение на успешната си кариера за него няма затворени врати в световния киокушин. "В чужбина ме посрещат винаги добре. Уважават ме за това, че съм спечелил много титли. Канят ме често на семинари - в Сърбия съм всяка година, наскоро бях и в Канада. Получаваме и покани за всякакви състезания", щастлив е бившият №1 в света.
Обича да гледа атлетика и плуване
Въпреки че почти изцяло е отдаден на любимия карате киокушина, Емо Костов намира време да наблюдава и други спортове. Любимият му е леката атлетика. "Винаги, когато има състезания по телевизията, гледам. Атлетиката е много красив спорт. Много ми харесват спринтовете на сто метра. На последната олимпиада обърнах голямо внимание и на плуването. Майкъл Фелпс беше изумителен. Иначе нямам хоби. Може би хоби ми е каратето. Почти всеки ден се прави нещо за моя спорт. Било то тренировки, подготовки за състезания, за семинари, някаква административна работа. Така че съм отдаден изцяло на него", споделя големият шампион.
Доволен е, че киокушинът не е олимпийски спорт
Световният шампион от 2001 г. е доволен, че киокушинът не е олимпийски спорт (бел.а. от бойните в програмата на Игрите са само джудо и таекуондо). "Съжалявам съвсем малко за това, тъй като за всеки един спортист върхът е олимпиадата. Но се радвам, защото киокушинът си остава частен спорт. Световната федерация е японска и принадлежи на Канчо Мацуй. Той отговаря, той е шеф. Ако беше олимпийски спорт, много хора щяха да се правят, че разбират от карате и да искат да командват. А Мацуй запазва традициите. Той е световен шампион, има над сто боя. Шапката във всяка една организация трябва да е минал през състезанията, да е ставал шампион, трябва да се е трудил, да го е заслужил, за да бъде после личност. И когато обучава на карате, да знае как да го прави. Не може без едно състезание да даваш акъл", категоричен е Емо Костов.
Източник: Александър Дечев, в-к Позвънете Новини |
Зареждане ...
