 © |  |
Бившият футболен съдия Бисер Маринчев навършва 50 години днес. Той е роден на 12 февруари 1959 г. във Варна в работническо семейство. Дава 20 години от живота на футболното съдийство, а след това основава аматьорска футболна лига във Варна. Към настоящия момент е футболен мениджър.
От малък той се запалва по спорта, като първият му допир с него е във втори клас. "Може би наследих тази тръпка към спорта от моите родители и по-големият ми брат", споделя Маринчев. "Във втори клас започнах да тренирам спортна гимнастика и се задържах около година в залата. През годините запазих добри чувства към този спорт и имам добри приятели там. Първият ми треньор бе Стефан Пахарски. След една година се записах на футбол в Черно море. Там първият ми треньор беше Атанас Аврамов-Кафето. Той беше велик човек. Не знам дали има някой във Варна, минал през Черно море, който да не е бил негов възпитаник. Спомням си, че когато започвах тренировки в детския отбор през 1969 г., на стената на съблекалнята имаше снимка на юношите от 1959 г., които са сребърни медалисти от републиканско първенство. Капитан е бил Стефан Богомилов, който по наше време вече играеше в мъжкия отбор. Това беше един хубав пример за нас и ни стимулираше да тренираме здраво. Много години след това Аврамов продължаваше да фабрикува футболисти на Черно море до последния си дъх. Той изгради в нас не само футболни качества, но и много добродетели. По цял ден бяхме около него, след училище ходихме на тренировка. Тренирах до 11-ти клас, но така се стекоха нещата, че не можах да продължа с футбола", спомня си Маринчев.
Любовта му към спорта и в частност футбола, предначертава и житейския му път. За първи път се докосва до съдийството когато е 11-ти клас. "Юношите на Черно море играеха контрола и Кафето, който им беше треньор и свиреше и мачовете, тъй като е бивш съдия, ми каза да му помогна. Справих се, тъй като когато си играл достатъчно време футбол нямаш никакви тайни за съдийството. След мача той ми каза: "От теб ще стане добър съдия"! Думи, които винаги ще помня", разказва Бисер.
В казармата служи в София и почти няма допир до топката. След уволнението си започва работа като спо © | |
ртен организатор в завода "Васил Коларов", като същевременно заиграва и във футболния му отбор. По това време работническите първенства във Варна са доста силни, играе се всяка седмица. Междувременно и малко случайно, Маринчев се записва на курсове за футболен съдия и ходи близо две години на сбирките на арбитрите. "Правех го повече от любопитство, а не толкова за да свиря мачове. Имах приятел в комисията по назначенията на съдиите, който ме караше да ходя и да ми дава назначения. Тогава мачовете, които ми даваха, бяха при децата и юношите, което е нормално за развитието на един съдия. Не че съм искал нещо по-голямо, но не го приемах насериозно тогава. Не мислех да се занимавам основно с това", споделя бившият арбитър.
През 1982 г. варненецът напуска завода и около месец-два е без работа. Тогава обаче съзнанието му е ангажирано с изключително хубав повод - очаква първородния си син, който трябва да се роди на 16 септември. "Подготвяхме се за бебето с много близък мой приятел - сегашният директор на пристанището Данаил Папазов. Лепихме тапети, оправяхме апартамента. На 8 септември ни поканиха да играем в един приятелски турнир в Николаевка. Предният ден направихме офанзива да свършим тапетите, но не можахме. Решихме да отидем на турнира, а след него да приключим. Така или иначе Мартин го чакахме на 16-ти. Така обаче се случи, че в същата вечер закарах жена ми в родилния дом, а сутринта синът ми се роди. Въпреки това, с Папазов тръгнахме в 8 ч. сутринта за Николаевка, защото бяхме обещали, а и тръпката ни дърпаше. В този турнир нямаше официални съдии и във втория мач аз взех свирката. Изсвирих двубоя и ми хареса. След известно време споделих на жена ми, че ми се почва сериозно да се занимавам със съдийство и тя ме подкрепи, както винаги го е правила. Тя никога не е била спортистка, но всеки път ме е подкрепяла в моето така наречено полупрофесионално хоби", радва се Маринчев.
Отдава се изцяло на съдийството в края на септември 1982 г. "Тогава имаше страшно много съдии като бройка. Бяха над 100 човека. Винаги съм се отнасял с уважение към по-възрастните, така са ме възпитали моите родители. Като почвах бях един от най-младите съдии. Хората, с които стартирах, бяха около 20 човека, включително и седем години по-големият от мен Димо Момиров. Тези 20 човека в следващите 20 години диктуваха модата във варненското съдийство, бяха имена и в национален мащаб. Става дума за хора като Димо Момиров, Георги Балинов, Ангел Ангелов, Борис Борисов, Иван Славов и т.н".
Като главен съдия му е трудно да се наложи, тъй като тогава българското съдийство е било на много добро ниво. "Ние бяхме младите и три години не можехме да се преборим да бъдем водещи съдии. Имаше големи имена като Димо Момиров, Наско Узунов, Веско Богданов, Коце Гергинов. Около 10 съдии, които бяха с много опит и с огромни качества. На нас ни даваха по четири-пет мача на година и се стараехме всичко да бъде наред", спомня си Маринчев.
Неговият връх е стигането му до "А" група. За три години той има 15 мача като главен съдия и около 25 като помощник в елита. Преди това е натрупал по 60 мача като главен и като асистент в "Б" група. "Ако говорим за мачове, които аз оценявам като най-хубави в кариерата ми, ще посоча два, в които бях помощник. Играха се в рамките на две седмици. Първият е полуфинала за Купата на България между Ботев (Пловдив) и Левски, завършил 3:0. "Сините" бяха били с 2:0 в първия мач, а след това пр © | |
езидентът им Томас Лафчис направи загубата им национален въпрос, обвинявайки шефовете на Ботев - така наречените брокери, в нечисти действия. От моя страна съдийството беше перфектно. След две седмици ни назначиха на финала в турнира между ЦСКА и Ботев. Ръководи го Димо Момиров. Беше страхотен мач като изживяване. В Благоевград, пълен стадион, напрежение като за финал, само 1:0 за ЦСКА. Отново нямаше претенции към нашето съдийство и бях много доволен. На нас по-младите съдии рядко ни даваха да свирим на водещите отбори. Често ни пращаха на изпадащите, които бяха много тежки за свирене, тъй като имаше много напрежение. Първата ми година в "А" група свирих четири мача все на изпадащи отбори. Нямах проблеми, мога да кажа, че се справях. Все пак тогава имах 12 години стаж - в "Б", "В" група, окръжни дивизии и жени. Бях свирил над 300 мача", разказва Маринчев.
През 1996 г. 37-годишният арбитър има шанс да стане международник. Тогава той свири мач между Локомотив (Пд) и Левски, който съвпада с честванията на 60-годишнината от създаването на "железничарите". Мачът е единствен в неделя, стадионът е пълен, а на трибуните е цялото ръководство на Съдийската комисия. Маринчев се справя перфектно със задълженията си и след срещата му казват, че може да го предложат за международен съдия. Годината съвпада с края на международната кариера на Димо Момиров, така че една бройка остава свободна. След две седмици се справя отлично и с назначението за ЦСКА - Велбъжд. Заради независещи от Маринчев фактори обаче не го допускат до конкурса за международен съдия, за което той съжалява и до днес. "Не казвам, че съм бил готов за такова призвание, но поне можех да получа шанс, да кандидатствам и да си опитам късмета. Това щеше да остане едно удовлетворение за моята дейност, която дотогава бе продължила 14-15 години", сеща се с горчивина Бисер.
В края на сезон 1996/97 прословутият Боре Александров, който тогава е шеф на арбитрите, решава да направи много голямо съкращение в българското съдийство. "Изгарят" 60 човека, сред които и варненеца, който тогава е на 38 години. В разговор с Александров той търси причините за решението му, но отсреща получава само мънкане и оправдания, свързани с Изпълкома. Маринчев не иска да се откъсне от любимото си занимание и две години свири най-важните мачове във Североизточната "В" група.
През 1999 г. Стефан Орманджиев става шеф на съдиите и кани варненеца да се завърне, но с уговорката, че ще почне от "Б" група и след шест месеца до една година ще стане отново елитен рефер. Късметът обаче отново обръща гръб на Маринчев. Преврат в Националната комисия възкачва Георги Камишев на поста на Орманджиев, който е свален. Остава още година в "Б" група, след което и варненската колегия е разкъсана от скандали, бойкоти и т.н. Заради един ненаписан доклад Маринчев е наказан от Камишев за пет месеца. "Камишев ни търсеше цаката на тези хора, които се водихме по-близки до Орманджиев. Искаше да ни махне. Наказанието ми трябваше да изтече през май месец 2001 г. и през февруари аз отидох при Камишев. Помолих го да ми опрости наказанието, да ми даде да свиря още 4-5 мача, след което аз сам щях да напусна, въпреки че бях на 42 години. Дадох му мъжката си дума за това. Просто исках по нормален начин да си отида от съдийството. Той обаче не се съгласи и спрях принудително след почти 20 години в тази професия", споделя 50-годишният Маринчев.
32 отбор © | |
а играят в основаната от Маринчев футболна лига
През 2001 г. Бисер Маринчев създава аматьорска футболна лига във Варна, която се разраства с всяка изминала година. "Лигата е едно следствие на моето прекратено съдийство. След като оставих свирката се получиха едни дупки в ежедневието ми - в събота и неделя нямах какво да правя. 20 години аз винаги събота и неделя съм на мачове. Нямах лозе, нямах друго, семейството ми вървеше добре, децата ми растяха, благодарение на жена ми. Не обичам да стоя без работа. Така в частен разговор с моя приятел Борис Борисов, който също спря тогава със съдийството, решихме да измислим нещо, с което да се занимаваме. Преди това около 1998-1999 г. Явор Георгиев ми предложи да направим новогодишен "турнир на звездите" с участието на варненските футболисти на Черно море и Спартак, както и тези, които играят навън и в други отбори. Дори Илиан Илиев от Бенфика се върна и игра. Стана страхотно, залата се напълни. Правихме го после 2-3 години. На базата на това с Борко решихме да сложим началото на целогодишен турнир. Първоначалната идея бе на стадиона в "Младост", дори разлепихме обяви из целия квартал, но никой не се обади и малко се разубедихме. Понеже зала "Владислав" тогава не се използваше толкова, решихме да се насочим към нея. Като срещнех футболисти, им казвах за начинанието и така през първата година събрахме 18 отбора. В момента са 32. Главната идея на турнира от самото му начало е момчетата да се събират, да се занимават, да играят футбол, да създават приятелства и да изпитват удоволствие от футболната игра. Това, че навършвам 50 години и не ги чувствам се дължи главно на мочмчетата, около които съм цял живот. Все още се отъждествявам с тяхните години, въпреки че са колкото сина ми и дъщеря ми. Дай Боже да съм така още дълги години", споделя Маринчев.
Вече пет години работи като футболен мениджър
По време на кариерата си като съдия Маринчев винаги е очаквал, че след като остави свирката ще остане в съдийството като делегат или наблюдател. По една или друга причина обаче това не става. През 2004 г. съвсем случайно попада на обявата за изпитите за футболен мениджър. "Пак от любов към футбола реших, че щом толкова съм помагал на момчетата, мога да продължа да го правя. Явих се и издържах добре изпита. Признавам обаче, че тази професия е много трудна, а в България не е толкова популярна. Футболистите не са научени да имат агенти, за разлика от развитите страни. Казват си защо ми е на мен агент да ми вземе 10 процента от заплатата, по-добре аз да отида да се договоря. Сега вече започнаха да виждат, че ние можем да сме им полезни. В моята дейност аз не че не търся печалба, но повече гледам да помагам на момчетата. Вече пета година поддържам много контакти. В момента имам много добър контакт в Германия - с един млад агент, който е първи асистент на един от най-големите немски мениджъри Михаел Правиц. Благодарение на този контакт през тази година помогнахме на Венци Маринов да отиде на проби в четвъртия в Китай. За съжаление не се поучиха нещата. Официални договори имам с 10-15 по-млади футболисти", разказва варненецът.
Радва се на щастлив брак вече 27 години, има син и дъщеря
Бисер Маринчев вече 27 години е женен за своята съпруга Румяна. Има син Мартин на 26 години и дъщеря Весела на 19 години. "Благодарение на съпругата ми докато съдийствах нямах никакви проблеми. 27 години сме заедно и никога не сме имали проблеми. Децата ми вече завършиха и работят. Мартин спортува доста време като ученик волейбол, а на 16 години започна да се занимава със съдийството. Покрай мене тръпката го прихвана. Беше стигнал до асистент съдия във "В" група. Но след промените в моето развитие във футболното съдийство и той беше ограничен до някъде. В един момент той сам прецени, че няма смисъл да продължава. В интерес на истината все още му е тръпка и все още му се иска", споделя Маринчев. |
Зареждане ...
