 © |  |
Спортният сайт на Варна www.OLE-BG.com подкрепя инициативата за събиране на средства за лечението на 23-годишния художник и скулптор Емил Харизанов.
Скок в морето се оказва съдбовен. Студентът в Академията за приложни изкуства във Виена вае скулптури и рисува в мечтите си да надмогне парализата Гласът е топъл, дълбок, плътен. Внушава увереност. Дикцията, интонацията, кратките паузи, предразполагат. Да, далече от Варна е сега този младеж. А може би по-точно е да кажа – мъж. Защото това, което излъчва в момента, може да се нарече смелост, сила, във всички случаи мъжественост. Говорим по Скайпа. Не се виждаме. Мъча да си представя образ, обстановка, да визуализирам събеседника си. Не се получава. Пропастта между битието и съзнанието Моментното състояние на този мъж-момче, защото е едва на 23 години, а преживява може би най-големия изпит в живота си, се разминава напълно с предствата ми за него. Виждала съм снимките му. Виждала съм и негови творби. Затова неподвижното, парализирано тяло в леглото в софийския му дом е невъзможно да свържа с широко отворените му сини, чисти, прями очи. Те и сега са такива, подсказва майка му, която от време на време се “вмъква” в разговора ни. Но какво има в тях, какво се крие в ума, какво разкъсва душата на този здрав и красив млад даровит човек, който близо  © | |
осем месеца надмогва нелепостта на провидението? С Емил Харизанов сме. В паузата между рехабилитационните курсове търся формулата за хъса му към живот. Всъщност живот за Емил означава работа и учене, още работа и още учене и приятелство. Да дишаш, да оцеляваш, да се спасяваш са понятия, с които той не борави. Дори и сега, дори и прикован в специалното болнично легло. А, ще оздравея, няма как! Просто трябва малко време. И малко помощ. Знаеш ли кое ще те учуди? Имам много нови приятели...Усещам усмивката в гласа на Емил. Връщам го към злокобния ден. 24 август 2008 година Морето искреше. На ранина природата те прониква с чистотата и великолепието си. Бях обиколил Черноморието и отидох във Варна, да се видя с братовчед ми. Майка ми е варненка, отрасъл съм на морския бряг. Все ходех при баба и дядо. Е, тях вече ги няма, но...Без морето не мога. Обичам го. И сега. Чакам отново да се гмурна... Емил разказва ведро. А цялата му младост се прекършва точно в този прекрасен августовски ден преди почти осем месеца. На Звездица е. Скача от кея. И в следващия миг разбира, че не може да се движи. Давех се, а не мога да помръдна. Братовчед ми, който също скочи като мен, ме спаси, после – линейка, доктори, болница, животоспасяваща операция...Емил е лаконичен, но искрен. Много се уплаших. Бях в шок. Още тогава, докато братовчед ми ме спасяваше, помислих, че съм инвалид! Премеждие след премеждие Три операции е преживял Емил. Първата, за стабилизация на гръбнака, за нормализиране положението на главата му е във Варна. Два дни животът му е застрашен. Но жизнеността му побеждава. За съжаление истината е жестока – неподвижност! Художникът едва движи само главата си! После поставят младежа на апаратно дишане. Следва транспортирането му в София. И започва голямото ходене по мъките. Така е у нас. Но те са не само за пречупения в младостта си талант. Те са и за родителите му, и за близките, и за приятелите. Проблеми в болниците, в оборудването на стаята му вкъщи, в безкрайните комбинации да се осигуряват всеки ден пари, много пари за неща, които човек дори не може да си въобрази. От памперсите, медикаментите до рехабилитаторите. Какво е на майката и на бащата, и те творци, и те художници, известни керамици - Васил и Пепа Харизанови? Може ли да си представи един здрав човек как майката гледа момчето си напълно парализирано? Как всяка нощ с бащата будуват, час през час обръщат сина си, раздвижват ръка, крак. Та нали когато спиш, пак се движиш, казва Пепа. А Емил не може. Стига ли фантазията за дребни, уж битийни подробности? Например за прашинка до окото, или капчица пот, които несъзнателно изчистваме? А Емил не може...След петия месец – пак огромно изпитание. Спешна операция! След скенер се оказва, че всичко направено при първата, е разместено. Не е за описване. Страшни и болезнени манипулации. Всичко е мисъл Емил живее. Пълноценно. Но чрез близките и приятелите си. И те живеят пълноценно. Дори повече от преди. Защото тези, от детството, от ученичеството му в Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров”, от махалата, че и тези, от Академията за приложни изкуства във Виена са открили в себе си истинската човешка обич. Те са до Емил, до семейството му. У  © | |
чудвам се на разказа на момчето. По-често хората се отдръпват, страхуват се от болестта, от трагедията. Не, при мен не е така. Даже когато се чу за мен, се запознах с много нови приятели. Обичам ги и усещам, че и те ме обичат, усещам отново усмивката на Емил. От къде извира тази положителност, обгърнала младия скулптор? Емил, лишен от предразсъдъци, суеверия, страх пред неизвестното има отговор. Всичко е в мозъка, казва той. Завися от хората, но желанието е от мен От нищо не съм се отказал! Ще стана и ще работя! Не съм си задавал въпроса честно или не е това, което ми се случи. Стотици пъти съм скачал, гмуркал съм се. Просто се случи. Счупих пети шиен прешлен. И сега трябва да замина за Израел или Швейцария. Проучваме различни възможности. Така е, Емиле, там наистина има нещо в повече от това, което родната медицина може да ти предостави. Там ти ще станеш, ще се раздвижиш, ще проходиш, ще започнеш да ваеш скулптури, да рисуваш. Дори да работиш така, както преди – и като носач, и като общ работник, за да изкараш пари за ученето във Виена. Ще се върнеш при известния австрийски професор по скулптура и мултимедии Ервин Вурм. Няма начин, нали той те избра, отличи те, като ти възложи самостоятелни задачи? Да нищо не е забравено, не е и пропуснато. Виенската Академия по приложни изкуства със сигурност те очаква, Емиле. Мисля си за силата на този млад даровит мъж. И за двете момичета от Варна - Даниела, медицинската сестра, която се грижи в болницата за Емил и Зорница, която работи със студенти. Те сега обикалят и търсят спомоществуватели, организират концерт. Каузата им е – “Да спасим Емил!” Много като тях са в София и в други градове. Колко са тези, които ще дарят пари? Дано са много. И дано възможно най-скоро се съберат необходимите. Защото израелският неврохирург проф. д-р Юлий Трегер, заместник директор на израелската клиника Льовенщайн, е посетил лично дома на семейство Харизанови. След прегледа на Емил заявил - над 90% е шансът той да се възстанови. До тези 90% има само една бариера. Над 200 000 евро. Покани Ученици от НУИ “Добри Христов” ще изнесат благотворителен концерт за Емил на 29 април в 19 часа в Градската художествена галерия - Варна. Концерти в София Всеки четвъртък в клуб Backstage на бул. “Васил Левски” 100 от 21 часа свирят: 16 април – ГРАФА и АКАГА 23 април – SKILLER и FREE WILL SOCIETY 30 април – MIND TRIPS и UNLIMITED & RUTH Банкова сметка: BGN - BIC UBBSBGSF IBAN BG09UBBS80021071849320 USD - BIC UBBSBGSF IBAN BG70UBBS80021109271210 EUR - BIC UBBSBGSF IBAN BG58UBBS80021430707310 ЕМИЛ ВАСИЛЕВ ХАРИЗАНОВ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
Източник: Татина Младенова, в. "Черно море" |
Зареждане ...
