 © Ole-bg.com |  |
Повече от 30 години Иван Карабаджаков се занимава усилено със събирането на статистиката от футболните мачове. Цифрите са му хоби, което го изважда от злободневните теми и ангажиментите. От листа и химикалката на навършилия преди три дни 60 години варненец не убягва нищо - освен резултата от мача, той описва съставите на отборите, смените, бройката на двубоите им, минутите, които е навъртял всеки един футболист за даден клуб както и купища любопитни моменти около самите срещи.Към футбола го запалва неговият баща, който го води още от дете по стадионите. Първият мач, който посещава, е на несъществуващия вече Колодрум, присъствал е и на откриването на "Юрий Гагарин" през 1957 г. с мача между "Б" отборите на България и Унгария (2:2). Като ученик използва всяка удобна минута да играе футбол с връстниците си в "Априлов", сред които е и друг именит варненски статистик - Ники Райков. От тогава са първите опити на двамата да архивират цифри. Естествено, първите данни, които си водят, са за резултатите и голмайсторите от училищните мачове. Играят и на свои игри - например си поставят за цел да направят "идеален отбор" на Пловдив, но от футболисти, които не са от града. "Това изисква да познаваш добре абсолютно всичко, свързано с футбола. Може сега тези игри да се виждат на някого невероятно наивни и смешни, но те развиват любопитството и утвърждават знанията, споделя Карата, както го наричат всички негови приятели.От 1985 г. започва сериозно да си води статистика за всеки факт, свързан с футболните мачове. Описва всичко - световни първенства, европейски шампионати, клубни турнири, българско първенство, варненски отбори. Естествено, тогава компютри липсват и Карабаджаков си записва прилежно всички детайли от срещите на карирани листи. Категоричен е, че за такова хоби човек трябва да е подреден, а не разхвърлян.Основната си информация получава от собствени впечатления по телевизията и радиото, както и от спортната преса. Обича да проверява знанията си и в конкурси и футболни викторини. Една от гордостите му е спечелването на викторина на радио "Варна", след което е поканен да гостува в спортното предаване от водещия Стефан Янев, когото Карабаджаков безрезервно уважава и с когото са близки приятели и до днес.През 1991 г. Карата, заедно с главния редактор Янев и другите двама именити варненски статистици - Ники Райков и Димчо Димитров, участва в първия варненски спортен вестник "Запалянко", в който с помощта на подробни статистически данни за мачове е разчупен стереотипът на дотогавашното отразяване. Изданието съществува 20 месеца, а по-късно статистикът участва и в телевизионно предаване в продължение на пет години, изявява се и в радиоефира. До ден-днешен пък е сътрудник на вестник "Позвънете Новини"."След промените вестниците търсеха любопитни историйки около мачовете - визитни картички на футболистите, юбилейни мачове, участия на европейски и световни първенства, клубни турнири, информация за варненските, софийските отбори и т.н. Често ни търсеха и им давахме подобни данни", спомня си 60-годишният варненец."Водя статистиките по един особен начин. Всяка година си отразявам първенството. Гледам кой кога е дебютирал, следя внимателно за малките имена на играчите, кой кога вкарва първи гол за даден клуб и т.н. След края на първенството правя равносметка на всичко - колко са участниците, кои са дебютантите, голмайсторите, кой има юбилейни мачове.Изписал съм безброй карирани листи. Така съм си подредил нещата, че побирам представянето на един отбор за цяло едно футболно първенство само на три листа", казва Карабаджаков, който прилежно складира всичко написано.Той има данни също и от първите "А" групи - резултати, класирания, имена, голмайстори, въпреки че информацията оттогава е непълна. "В началото на 50-те по времето на Сталин се е наблягало на колектива. Така че единственият спортен вестник от онова време не е помествал нито състави, нито голмайстори. Пише само, че колективът е © Ole-bg.com | |
победил, така че има празноти и бели петна. Смятам, че те никога няма да се попълнят на сто процента. При преместването на архиви също изчезват данни. Така че много от цифрите са безвъзвратно изчезнали.Сега с навлизането на новите техники е много по-лесно. Но там пък е важно кой вкарва данните. Често се случва даден футболист да се изписва с различни имена - той например е популярен с бащиното му, но при гостуванията местните журналисти го пишат с фамилното. Така някъде нишката се разкъсва. Затова лично уточнявам с играчите от Варна след гостуване кой е играл", смята статистикът.Когато не може да наблюдава даден двубой, проверява информацията си от 4-5 източника, тъй като често има разминавания в различните вестници. Доста често самите футболисти го питат колко мача имат, а за данни към него се обръщат и самите клубове. Издателите на годишника "Футболна България", в който има пълна информация за всеки клуб и футболист, също са изградили архива си, благодарение на варненските статистици. Имайки основата обаче, в последните години те сами добавят новите неща.Според него, всеки един уважаващ себе си клуб или футболист, трябва собственоръчно да си води статистика, тъй като това остава за историята."На статистиката трябва да се обръща голямо внимание. Ненапразно Световната асоциация по футболна история и статистика има такова влияние. Димчо Димитров е първият българин, който дава данни за тази асоциация. Участвал е в изготвянето на годишниците, които те всяка правят за всички първенство в света", споделя Карата.
Не набляга само на сухите цифри, следи и за любопитки
Карабаджаков е категоричен, че не набляга само на сухата статистика, а следи всичко любопитно около двубоите. Преди даден мач в паметта му излиза всеки интересен момент около стари двубои между съперниците.Споделя още, че хобито му помага на 60 години да е малко по-близо до футбола, който страхотно обича и много следи. Гледал е десетки хиляди мачове, като се за почне от първото му световно първенство - през 1966 г., и се стигне до днес. "Когато седна да се занимавам с моите статистики, разпускам страхотно. Някой път например, когато ми "пуши главата" или се ядосам, се заравям в моите листи. Неусетно след 10-15 минути всичко ми е минало. Просто се откъсвам от света. Воденето на статистика изисква постоянство. Прекъснеш ли за малко, се натрупва доста информация и после става трудно. Затова е най-добре да се възползваш, докато са пресни впечатленията", смята варненецът.
Смята един ден да качи данните на компютър
Иван Карабаджаков е решил един ден да качи всички свои архиви на компютър. "Бяхме стартирали това начинание със сина ми Георги, но по една или друга причина спряхме. Рано или късно обаче данните ще се вкарат, тъй като трябва да вървим в крак с техниката".60-годишният варненец изразява и огромната си благодарност към своето семейство. "През всичките тези години са ме търпяли, така че няма как да не съм им благодарен, и особено на жена ми Красимира. Покрай мен и тя се запали по мачовете и никога не ми е пречила да упражнявам хобито си", споделя статистикът.Благодарен е също, че покрай хобито си е навлязъл във футболните среди и е имал възможност да се запознае лично с именити играчи като Сашо Костов, Павел Панов, Добромир Жечев, Начко Михайлов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Божил Колев, Георги Попов, Тотко Дремсизов, Петко Петков, Цоньо Василев, Петър Жеков, Руси Гочев, Иван Вуцов и много други.Участва в написването на второто издание на книгата "Футболна Варна", където работи в екип със Стефан Янев и Димчо Димитров. В това четиво има подробни статистики за всичко, свързано с футбола в морската столица, и наскоро спечели наградата в категорията “Спортна книга на годината" в конкурса на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Националния клуб на спортния деятел.
Източник: Александър Дечев, в-к "Позвънете Новини" |
Зареждане ...
