Легендата на българския футбол
Христо Стоичков даде интервю за предаването "Quan s'apaguen els llums“ ("Когато светлините загасват“) по каталунска телевизия. Камата разказа спомените си от престоя си на играч на Барселона и като цяло от футболната си кариера.
"В момента живея в Маями и съм щастлив дядо. Барселона е моят втори дом. Това ще е така до края на живота ми. Да се върна тук един ден като служител на клуба не зависи от мен, но това не означава, че съм ядосан, че не се е случило към този момент. Има няколко бивши футболисти на Барселона, които сега работят за отбора, но те са го заслужили", заяви носителят на "Златната топка“ за 1994 г.
"Преди да дойда на "Камп Ноу", спечелих Златната обувка. Поделихме я с Уго Санчес и той трябва да ми е благодарен за нея. Двамата имахме по 38 гола, но имах един мач още от сезона. Тогава обаче дойдоха генералите от българската армия и ми заповядаха да не вкарвам, за да не се говори по света, че в България има корупция и са манипулирали първенството заради мен".
"Баща ми беше военен и дойдох от семейство с много дисциплина. На 12 години ме изритаха от Марица, но лека-полека съдбата ме прати в ЦСКА, отборът на армията. И тъй като генералите ни ръководеха, ако се представяхме слабо в някой мач, после ни пращаха в тъмница", допълва Камата.
"Всички говорят за целувката ми с Роналд Куман след триумфа за КЕШ през 1992 г. Това е най-сладката целувка в живота ми. Но веднъж се скарах с него, а с Хосе Мария Бакеро се карах постоянно. Но взаимно се извинихме за това. Яд ме е само, защото можехме да спечелим доста повече трофеи от КЕШ и Шампионската лига. Много съжалявам за 1994 г., когато загубихме финала от Милан с 0:4. Просто се падна да играем в лош ден за нас. Сигурен съм, че ако днес повторим този двубой, няма да сбъркаме и ще го спечелим. Съжалявам, че стана така титлата на Испания да се реши в съботата преди този финал. Това ни изцеди. Но така е трябвало да се случи. Било е писано да загубим и точно това се случи в онзи ден."
"Йохан Кройф е човекът, който остави най-голям отпечатък върху кариерата ми. Той винаги ще остане специален за мен. Когато получи инфаркта, аз отидох при него в болницата и му казах: "Мистер, ще победим заради теб". Бях със сълзи на очите. Отидохме и разбихме Атлетик (Билбао) на "Сан Мамес" с 6:0. Запомних този мач завинаги и как публиката ми ръкопляскаше", споделя
Христо Стоичков.
"После отидох в Парма, но не се застоях дълго и се обадих на президента да ме връща в Барселона. Този отбор ми отвори вратите за футбола и затова винаги ще го обичам. Някои целуват емблемата, но фалшиво. Аз никога не съм я целувал, но за мен тя е запечатана в сърцето. Барса е повече от клуб."
"Ромарио сбърка, че се върна толкова късно след световното първенство през 1994 г. Няколко пъти му се обаждах и му казвах да се върне навреме. Един ден Йохан го скастри жестоко. Тогава Ромарио се обърна към него и му каза: "Аз съм световен шампион, а ти не си!" Това преля чашата."
"Боби Робсън беше много благ и прекрасен човек. Та той беше "сър". Коравият тогава беше Моуриньо. Но и той има огромно сърце. Жозе не беше прав, когато се заяждаше с Тито Виланова, разбра го и после се извини. Колкото до Ван Гаал, по-добре да не говоря за този. Той ме злепостави пред отбора не като футболист, а като човек", обяви българската легенда.
"Каквото и да става, мен винаги ще ме помнят като Христо, който стъпи на крака на съдията в дебюта си за Барселона", завърши
Христо Стоичков.