Приключващият след седмица сезон е 15-ият за Станислав Стоянов. Универсалният играч обаче може да се похвали със своеобразен рекорд. Към днешна дата той е единственият от настоящите футболисти в родната "А" група, играл в десет поредни първенства за един и същ отбор - този на "Черно море". Дебютира за тима през 1999/2000, когато варненци влизат от "Б" в "А" група. Преди да акостира на "Тича Станислав играе пет години в елита с екипа на "Добруджа".
Стоянов е роден на 10 септември 1976 г. във Варна. Любопитното е, че в юношеските си години минава през повече отбори, отколкото след като заиграва при мъжете. Първите си стъпки във футбола прави в школата на Вълчи дол. Оттам се мести в "Добруджа", а малко след това получава повиквателна за националния отбор в своята възраст. Това става след участието на турнир във Финландия, когато е забелязан от тогавашния селекционер Цветан Илчев, който вече е покойник. Той съветва 15-годишният Станислав да премине в ЦСКА, тъй като възнамерява да разчита на него в представителната гарнитура в тази възраст. Стоянов се мести в София, където остава две години и половина. Негови съотборници на "Армията" са настоящият национал Илиян Стоянов-Коловати, както и Здравко Станков. Почти 18-годишен той получава съвет от Милен Петков да се завърне в "Добруджа", за да може да играе по-често. По това време добричлии са в "А" група и имат стабилен спонсо
р в лицето на "Руен". Така пред варненеца се отваря възможност да играе при мъжете в "А" група, което би станало по-трудно в ЦСКА. Вкарва гол още в дебюта си - при победата над "Берое" в Стара Загора с 2:0 (бележи второто попадение), когато е само 18-годишен. Остава в Добрич пет години, в които записва точно 101 мача и 14 гола в "А" група. "През 1999 г. организацията в клуба се наруши, спонсорът се оттегли, заминаха си 8-9 основни футболисти. А преди това имаше силни играчи при нас - Милен Петков, Серж Йофу, Галин Иванов, Петре Григораш, Емил Мицански, Габриел Зехиу...", спомня си Стоянов.
През лятото на същата година е поканен от президента на "Черно море" Христо Асенов да дойде на "Тича". "Тогава отборът беше в "Б" група, което единствено ме спираше, тъй като през последните пет години бях играл в елита. Иво Димов, който играеше във Варна, обаче ме убеди да дойда. Каза ми, че се градят сериозни неща и че ще се влиза в "А" група. Така и стана. Завършихме първи в класирането след победа в последния кръг над "Лудогорец" в Разград", връща се назад 32-годишният футболист, който изиграва 28 мача в първия си сезон със зелено-бялата фланелка и вкарва два гола.
В "А" група Станислав също е твърд титуляр, а съвсем скоро се превръща в любимец на привържениците със сърцатата си игра и раздаването на терена. Освен това е изключително верен на "моряците". През лятото на 2003 г., когато в клубната каса няма нито един лев, а единственият играч с договор с варненци е Косьо Мирчев, Стоянов отклонява оферти от "Славия", Кипър и Гърция, тъй като се чувства добре на стадион "Тича" и не иска да мърда никъде. Почти година по-късно той е един от петимата футболисти (бел.а. останалите са Илиан Илиев, Кенан Кязимов, Диян Генчев и Гошо Гинчев), който не иска да бойкотира гостуването на "Локомотив" (Пд), където са пратени юношите и падат с 1:8.
Опитният състезател е категоричен, че в момента "Черно море" разполага с най-силния състав, откакто той играе на стадион "Тича". "През 2003 г. при Вили Вуцов отборът също бе много добър, но си мисля, че сега е едно ниво по-нагоре. На първо място заслуга за това има колективът, който е уникален. Толкова футболисти са минали през годините в "Черно море", но като колектива през тази година не е имало никога. Като едно семейство сме. Това се дължи и на факта, че отборът играе силно, има победи, няма за какво да се сдрачим. Успехите са в основата на всичко. Ако има загуби и непостоянни игри, следва неразбирателство. Организацията също е перфектна, ръководството ни е оставило да мислим само за футбол. А и отборът стана фактор - представя се силно срещу софийските отбори. Удоволствие е да се играе с фланелката на "Черно море". Просто на "Тича" се чувствам отлично. Феновете са страхотни, подкрепят ни през целия сезон. Мога да им кажа едно голямо "благодаря", споделя Стоянов.
Любопитното е, че футболистът има принцип да подписва само едногодишни договори. С "Черно море" те вече са десет. "Колко още ще съм на терена зависи от това дали съм здрав. На мен ми се играе, ще продължавам да давам каквото мога. Естествено, зависи и от това докога ръководството ще ми гласува доверие", категоричен е футболистът.
Станислав признава, че има три мача, които никога няма да забрави. "Първият е този в Разград, когато влязохме в "А" група. Пътуването за Варна тогава беше страшен купон. Вторият мач е този в Щутгарт през миналата есен (бел.а. двубоят завършва 2:2) от турнира за Купата на УЕФА. След загубата с 1:2 в София, водихме с 2:0 до 84-ата минута в Германия. Инфарктна ситуация! Явно обаче не сме узряли за такива двубои още. Натрупахме някакъв опит срещу "Самподиря" миналата година и преди това с македонците от Гьорче Петров. Може би при 0:2 трябваше да позабавим играта или нещо такова, но нямаме опит и рутина. А като ги нямаш - изпускаш момента. Ставаше въпрос само за няколко минути. Третият мач е този срещу "Спартак", когато ги бихме с 5:0 през есента. Запазил съм си фланелките от Щутгарт и победата над "Спартак" и то с тревата, неизпрани, за да са автентични. След години ще си ги сложа
в рамка", признава 32-годишният футболист.
За варненци той има точно 184 мача в "А" група и 10 гола. В "Б" активът му е 28 мача и два гола. Освен това Стоянов има два финала за Купата на българия , както и общо седем мача с един гол в европейските клубни турнири.
В бъдеще се вижда като треньор След като приключи кариерата си на терена Станислав възнамерява отново да се занимава с любимата си игра. "На първо време смятам да изкарам треньорски курс. След това искам да започна да се развивам в тази насока. Предпочитам като за начало да работя с деца, а не с мъжки отбор. Смятам, че в "Черно море" има предпоставки за всеки да се развива, тъй като организацията на всяко ниво е перфектна", споделя Стоянов.
Не е играл само като вратар Станислав Стоянов е от футболистите, които нямат проблеми да играят на различни постове. През годините се е изявявал на всички позиции на терена, освен като вратар. В юношите играе дълго време като нападател, но в мъжкия футбол се разминава с тази позиция. "По принцип не ми се играе като защитник, ако трябва да бъда честен. Говорил съм доста пъти по тази тема и с треньора. Предпочитам дори да влизам резерва, но да играя полузащитник. Там се чувствам най-добре", споделя универсалният футболист.
От години е с приятелката си ЗвездиУспехите на Станислав на терена се дължат и на спокойствието в личния му живот. От дълги години той е с приятелката си Звезделина. На 15 юни двамата заминават на почивка на Френската ривиера. Станислав не крие, че двамата със Звезди вече мислят за брак и деца.
С любовната история между двамата е свързан и един любопитен момент. През 2004 г. "моряците" приемат ЦСКА, който е с подмладен състав заради предстоящ финал за Купата на България. Мачът съвпада с рождения ден на приятелката на Станислав. Варненци бият с 3:0, а той вкарва уникално красив гол - със странична ножица. След него, футболистът сваля фланелката си, под която има надпис "ЧРД Звезди". "Беше си чист късмет. Предния ден час и половина облепях фланелката и се надявах, че усилията им ще бъдат възнаградени. Съдбата явно си знае работата", споделя с усмивка вторият капитан на "моряците".
Кариерата му на "Тича" по сезони 1999/2000 - 28 мача, 2 гола (срещу "Видима" и "Етър")
2000/2001 - 22 мача, 3 гола (ЦСКА, "Локо" Сф-д, "Берое"-д)
2001/2002 - 21 мача, 2 гола ("Локо" Пд, "Локо" Сф)
2002/2003 - 8 мача
2003/2004 - 23 мача, 1 гол (ЦСКА)
2004/2005 - 24 мача
2005/2006 - 23 мача
2006/2007 - 13 мача
2007/2008 - 25 мача, 2 гола ("Беласица", "Марек")
2008/2009 - 25 мача
Купа на България - два финала (2006, 2008)
"Интертото" - 2 мача, 1 гол
Купа на УЕФА - 5 мача
(Статистиката е предоставена от Иван Карабаджаков)
Източник: Александър Дечев, вестник "Позвънете"