 © Plovdiv24.bg |  |
Преди няколко дни варненският вратар Радостин Станев обяви, че прекратява състезателната си кариера. Роденият на 11 юли 1975 г. футболист започва в рамката на "Спартак" (Варна), след което преминава през ЦСКА, "Локомотив" (Сф), "Легия" (Варшава, Полша), "Шинник" (Ярославл, Русия), "Насионал" (Букурещ, Румъния), "Арис" (Лимасол, Кипър), отново в "Спартак" и в "Локомотив" (Мездра). Радо се ориентира към треньорската професия и от днес започва работа като наставник на вратарите във "Вихрен" (Сандански). Станев бе любезен да отговори на въпросите на "Позвънете".
- Радо, как се стигна до решението ти да се откажеш от футбола?
- Принудих се поради здравословни причини. Проблемите ми са достатъчно сериозни, че да взема толкова важно и генерално решение. През последната половин година лежах два пъти в болница. Доста професори и лекари ми казваха, че вече съм здравословно добре, но не е желателно да продължа на толкова високи обороти. Затова реших да спра. Такава стъпка се предприема изключително трудно. Все пак вече 16 години съм в професионалния футбол. Играеше ми се още, но здравето е по-важно от всичко.
- Кой те покани във "Вихрен"?
- Треньорът Филип Филипов е разговарял с мениджъра ми Георги Градев. Фичо е търсил © topsport.bg | |
треньор на вратарите, при което Георги му е споменал, че се отказвам, което той не е знаел досега. Така Фичо ми се обади и аз приех с голямо удоволствие.
- Какви са амбициите на отбора, който ще играе в Западната "Б" група?
- Естествено да се гони завръщане в елита веднага. Познавам Фичо отлично и знам, че е много амбициозен. Той е човек, който ще търси на всяка цена да върне отбора в "А" група. Доколкото разбрах, ще се разчита предимно на млади футболисти.
- Обадиха ли ти се твои колеги да те подкрепят в решението?
- Да, доста хора ми пожелаха успех в новото начинание. Първият, който ме поздрави, бе Петко Петков, с който бяхме колеги в ЦСКА, а сега ми бе треньор в Мездра. Освен него се чухме с Илко Станчев, който знае много тънкости в занаята, с Краси Колев също, с Илиян Василев от Шумен. Тези хора ми пожелаха успех и ми обещаха пълно съдействие.
- Имаше ли други предложения, освен това от "Вихрен"?
- Не, защото почти никой не знаеше, че приключвам футбола. Аз сега записах курс за лиценз за треньор на вратарите. Естествено е, че се надявах много да работя в "Спартак", но на този етап първо, че не съм имал официална покана от там, и второ, че нещата в клуба не ми харесват като организация и перспективи. Не е това, което аз бих желал като обстановка в родния ми клуб.
- Виждаш ли се някой ден отново в "Спартак"?
- С най-голямо удоволствие. Ако трябва да бъда честен, именно това е перспективата, която искам. Сега ще работя във "Вихрен" и се надявам да помогна, с което да придобия нужния опит и един ден да съм от полза за моя роден клуб. Ако нещата са наред, с най-голямо удоволствие бих се върнал и да помогна да вървят нещата.
- Поглеждайки назад в кариерата си, има ли нещо, за което днес съжаляваш?
- Може би за това, че отидох толкова рано в ЦСКА. Бях само на 21-22 години. Изиграх доста силни мачове, но наред с тях имах и слаби изяви, което за един млад играч е нормално. Ако бях отишъл на "Армията" на 25-26 години, щях да се представя по-добре, с опита и рутината, която вече бях придобил. Съжалявам също за това, че отпаднах в последния момент за световното първенство във Франция. Причините бяха типично български и не искам да се впускам в подробности. Факт е обаче, че страната ни бе единствената, която отиде с двама вратари. Разочарованието беше много голямо. Освен това винаги съм имал здравословни проблеми, което са ме дърпали назад за много дълъг период от време. В "Локо" (София) си счупих ръката и не играх една година. В Русия получих тромб в ръката - съсирване, което е много опасно и също отсъствах за година. Сега тези бъбречни проблеми. Може би, ако не бе всичко това, щях да имам по-добра кариера.
- Кои са хубавите моменти?
- Имах доста такива. Най-добрите ми моменти бяха в "Легия". Там за една година успях да спечеля почти всичко - играх в евротурнирите, което е истината за всеки един състезател. Бях в големия футбол, със страхотни играчи, пред пълни трибуни. Всеки един футболист мечтае за това. Беше много силен период за мен, с титли, медали. Играхме два квалификационни мача за Шампионската лиг © Plovdiv24.bg | |
а срещу "Барселона", после в Купата на УЕФА срещнахме "Шалке" и "Утрехт".
- Какво ти даде и какво ти отне футбола?
- Отне ми от здравето и от свободното време, което трябваше да обръщам на жена ми и на децата. За сметка на това ми даде куп удоволствия и характера, който изградих в годините. Той ще ми е от огромна полза и занапред в живота. Удоволствието, когато играеш пред публика, е просто неописуемо. Футболът е за хората и няма по-ценно нещо от това след мач да дойдат да те поздравят и да ти кажат, че си играл на ниво.
Благодарен е най-много на Зафиров и Любенов
Варненският вратар е категоричен, че уважава изключително много всеки свой треньор през годините и е прихванал от всекиго по нещо, което с радост ще предаде на младите в новото си поприще. "Работил съм с доста специалисти. Като бях по-малък от време на време Красимир Зафиров се занимаваше с мен. Научих много от него. Когато станах войник пък бях при Коцето Любенов, който ми даде страшно много. Дефакто той ми даде старта, тъй като в тези години аз влизах в професионалния футбол. След това във всеки един отбор съм работил с отлични сепциалисти, на които съм изключително благодарен. Както на треньорите, така и на колегите ми. Всичко придобито през професионалната ми кариера се надявам да го предам на младите", категоричен е Радо.
Идол му е Тафарел, възхищава се на Фози
Радо Станев признава, че идолът на неговия пост му е бил бразилецът Клаудио Тафарел, който изведе своя тим до световната титла в САЩ през 1994 г. В България пък посочва като своя фаворит Здравко Здравков-Фози. "Аз съм болен на тема Бразилия и може би за това винаги съм харесвал Тафарел. В момента смятам, че най-добрите вратари в света са трима - Буфон, Касияс и Ван дер Сар. Те показват постоянно ниво и ги харесвам страшно много. Колкото до България, тук за мен безспорен №1 е Здравко Здравков. Винаги съм се учил от него. Той е мой добър приятел. На Здравко всеки може да се стреми да подражава. Първо, той е страхотен като човек, а след това и като вратар. Когато в националния отбор са ме викали, съм му бил резерва. Там се сприятелихме. Споделял съм му много, тъй като го чувствам много близък като човек", казва Станев.
Знае за интерес от "Херта", "Хамбургер" и "Спартак" (М)
В дългогодишната си кариера към Станев е имало интерес от доста отбори. Най-именитите, за които той знае, са германските "Херта", "Хамбургер" и руският "Спартак" (Москва). Тогава Радо е в най-силния си период с екипа на "Легия". "Като всеки българин се хванах за първата оферта, което се оказа грешка. Ако бях изчакал още малко, нямаше да избера "Шинник", а щях да играя в по-голям отбор. Този руски тим няма успехи и традиции, но бе финансово стабилен, което ме и подлъга", спомня си варненецът.
Любопитното е, че в "Легия" резерва му е настоящият национален вратар на Полша Артур Боруц от "Селтик", а във втория тим играе Лукаш Фабиански, който сега носи екипа на "Арсенал". Наскоро дори Боруц обяви в интервю, че се е учил от българина, който е бил страхотен съотборник и човек. "Да, бяхме заедно в "Легия". Помагал съм му на момчето страшно много. Когато ме продадоха в Русия, му дадоха шанс и той доказа, че е вратар с големи качества. Фабиански беше във втория отбор и явно също е имал отлични качества. Радвам се, че са стигнали до настоящите си отбори", споделя Радо Станев.
Източник: Александър Дечев, вестник "Позвънете" |
Зареждане ...
