Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Статистика: 1/3 от сметта във Варна е храна
Автор: Екип Varna24.bg 09:40 / 02.09.2013Коментари (0)985
© Varna24.bg
Жителите на големите градове масово пълнят контейнерите за боклук с храна. В населените места с над 50 000 жители 28,8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. Това показват данни на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.

Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна, то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата. В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4,8 на сто. В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки. "Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци", обясни пред "Монитор" управителят на "Екопак" Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите. В същото време по данни на "Евростат" България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС. През 2010 г. един човек у нас е произвеждал 22,2 тона смет, докато в съседна Румъния количеството достига до 10 тона. В Швеция, която е 4 пъти по-голяма от България, един човек произвежда почти 2 пъти по-малко отпадъци в сравнение с българина. Най-малко боклуци правят в Литва - 669 кг смет на глава от населението. Според статистиката голямото количество отпадъци в България, Финландия, Естония, Швеция и Румъния се дължи главно на дейността на миньорите, които оставят след себе си големи количества пръст, и на строителните дейности. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2010 г. един българин е произвеждал 410 кг битов отпадък.

Година по-рано количеството на калпак е намаляло с 30 кг и е достигнало 380 кг на човек. В същото време едва 8 на сто от боклука у нас през 2010 г. е бил рециклиран. Според европейска директива до 2016 г. трябва да се преработва една четвърт от сметта. До 2018 г. 40% от отпадъците трябва да се рециклират, а до 2020 г. половината от битовия боклук и 70 на сто от строителните отпадъци трябва да се оползотворява и използва повторно.

До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени и нови 24 регионални депа, финансирани по оперативна програма "Околна среда". Към 8 август по програмата са договорени 837 млн. лв. или 117% от бюджета. "Предоговарянето е с цел да се гарантира реализацията на всички проекти", обясниха от екоминистерството. Едва 21 на сто от договорените средства обаче вече са разплатени.

На година у нас 700 хиляди тона храна годишно се пропилява в България, показват данни на българската мрежа на Глобалния договор на ООН. В началото на годината депутатите обмисляха промени в Закона за храните, които забраняват ресторантите и магазините да изхвърлят хранителни продукти. В същото време харчовете на българина за трапезата намаляват, показва данни на Националния статистически институт за 2012 г. Нашенецът е харчил средно по 4058 лв., като едва 1355 лв. или 33,4% са били за храна. За сравнение през 2011 г. разходите за ядене са били 36,2 на сто. През последната година семействата са се лишили най-вече от хляба и тестените изделия. Оказва се, че всеки българин е изял средно 101,1 кг от насъщния през цялата 2012 г. Известно понижение се наблюдава при прясното мляко, плодовете и зеленчуците. Затова пък се е повишила консумацията на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал.

Източник: в. "Монитор"









Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Зима 2024/2025 г.
Световна черна хроника
Катастрофи във Варна
Коледно-новогодишни празници 2023/2024
Катастрофи в България
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: